Вадим ОЛШЕВСКИ

Знаете вече, че украинците прихващат телефонните позвънявания на руските войници в Украйна до вкъщи и ги качват в интернет. Стотици телефонни разговори. В Русия ги наричат фейкове, но тези прихванати разговори са вече стотици. И ако те са фейкове, то трябва да предположим, че в Украйна седят стотици създатели на фейкове. И че се подбират хиляди актьори и всичките тези актьори говорят на диалектите от всички части на Руската федерация. С една дума, няма как да са фейкове, най-малкото заради количеството.

Тези разговори мен лично ме поразяват. Майки говорят с децата си. Разбират, че синът им е на война. И някак си напълно спокойно реагират на тази новина. Къде е плачът на Ярославна (важна част от „Слово за полка на Игор“ – известен древноруски героичен епос – бел. пр.)? Ако ми бяха дали задача – я напиши текст за телефонен фейк – бих се зарадвал, бих седнал на компютъра, бих натракал нещо на клавиатурата. Поради собствената си наивност ще напиша някакви там стенания. Сълзи и проклятия към целия свят. А в качените в интернет разговори – смразяващо примирение със съдбата. Неочаквано. Тези майки буквално не осъзнават, че може би това е последният им разговор със сина. С една дума, това не са фейкове.

И ето, слушам аз тези разговори и си мисля какво не е наред с руснаците през тази 2022 година? Откъде иде тази реакция? Къде са общочовешките ценности? Къде?

Но прихванатите разговори – това е един от аспектите. Но има и други.

Как руснаците в интернет реагират на войната? Практически никой в Русия не съчувства на хората в Киев, Харков, Чернигов, Мариупол. В интернет се виждат разрушени градове. Гледаш и съчувстваш. А руските хора не съчувстват. Пишат, че по магазините била свършила захарта. Че доларът скочил два пъти. Че ботоксът и Макдоналдс изчезнали от Русия. И че в Европа дискриминирали руснаците.

Тоест, на тях им показват как ракета ударила родилен дом, а те обсъждат това, че Гергиев не го били пуснали в Ню Йорк... Някаква съвсем нечовешка реакция. О, да, и им били забранили инстаграм! Не, но това вече е прекалено...

Можем да кажем, че така е навсякъде. А какво, когато бомбардираха Ирак, американците да не би да си скубеха косите? Има нещо странно в тази работа. И това е правилният въпрос.

И все пак, къде е Америка, къде е Ирак? Много ли жители на Сан Диего имат роднини в Багдад? Те въобще били ли са някога там? А половината московчани имат роднини в Киев. И песента „Червона Рута“ всички я пеят от малки. Така че тук работата е малко по-друга. Че даже ако сравним с Ирак, то тогава колко американски певци протестираха срещу войната? Стотици! А колко от руските естрадни звезди в Русия протестират сега? Нула! Не-е, реакцията на руското общество е някак съвсем нечовешка. Нещо в руснаците е сбъркано!

А сутринта изслушах един подкаст на някакъв психолог. Той говореше, че руснаците си били наред. Това не е някаква студена безчувствена реакция. Просто хората живеели в атмосферата на официалната пропаганда от десетилетия. И са си изградили съвсем друга картина за света. Абстрактна. Анализът на тази друга картина е интересна работа, тук има много какво да се говори. Но това сега не е съществено. Главното е, че това е някаква такава абстрактна картина. Русия, Америка, ние сме жертвите...

И ето, сега ти звъни синът, може би за последен път. И разправя, че в неговата рота, ебаси, били 40 човека, а останали 8. Че вчера, дееба, командирът го било разкъсало на парчета. Че се опитват да се измъкнат назад, но пътят, да го еба, е само през Суми. А да се кара през Суми – това значело гарантирани 50% загуби на личния състав, шъ го еба. А майката го пита, а как ви хранят? А вярно ли е, че ще ви платят на всеки по 3 милиона (рубли)? Това е психология. Майката не може да събере реалната картинка на света с предишната, дето я била събирала под въздействието на десетилетия пропаганда. Крим е наш! Чакайте, а какво, децата не са ли наши? Ако имаш избор – Крим или децата, какво ще избереш? Майката не иска да избира. Отхвърля тази мисъл.

Психологът казва, че руснаците сега били в психологически ступор. Невъзможно е да промениш картината си за света отведнъж. Ето, например, през 1937 арестите засегнали стотици хиляди. Идвали и те арестували. И арестуваните същото разправяли на жените си – не се тревожи, това е някаква грешка. Скоро ще се върна. Не могли да се откажат от идеята за праведния СССР, в който всички живеят щастливо и справедливо. От предишната картинка на света ще да е. Някаква грешчица ще да е, явно. Някакви фейкове, фейкове! И даже децата ти – и те са фейк...

(Бр. 7/2022 на „Златоградски вестник”)