Александър МАЛИНОВ
На непрестанните въпроси от страна на путинистите у нас защо се занимаваме с Украйна, каква ни е на нас Украйна, имаме си наши проблеми...
Първо –
защото в Украйна живее най-голямата българската диаспора, около 250,000 души. Тези украински българи, преселили се на север от Балканите през 19 век, в огромното си мнозинство пазят паметта за произхода си, българския фолклор и честват българските национални герои. Българите в Украйна са успели да запазят идентичността си въпреки забраните, гоненията, мъченията, депортацията и убийствата, на които са подложени както от руската империя, така и от СССР.
След 1991 г. в независима и свободна Украйна българското малцинство възражда традициите си и се ползва с гражданските права и свободи, както всички други малцинства в страната;
Второ –
защото най-голямото име в украинската литература, един от бащите на модерната украинска нация - Тарас Шевченко, още през 1846 г., като част от „Кирило-Методиевското братство“ в Киев, прокламира идеята за демократична славянска федерация, която да включва и свободна България;
Трето –
защото на един от централните площади в София се издига паметник на Шевченко, с автор украинският скулптор Игор Гречаник; защото Шевченко оставя силна диря в ранната българска възрожденска литература, трудовете му са превеждани от Петко Р. Славейков, Любен Каравелов и Райко Жинзифов, а специфичният ритъм на стиховете му бива използван от Иван Вазов;
Четвърто –
защото ученият със световна слава, с ценни научни постижения в областта на фолклористиката, историята, социологията и публицистиката - Михайло Драгоманов, прекарва последните шест години от живота си в София, където е поканен да бъде ректор на новооткрития първи българския университет „Свети Климент Охридски“. Престоят на Драгоманов в София има голямо влияние върху младата българска наука;
Защото Лидия Шишманова, дъщерята на Михайло Драгоманов, е една от най-забележителните жени в културния живот на България след Освобождението. Заживявайки в София през 1889 г., Лидия Шишманова става част от интелектуалния елит и в продължение на следващите 40 години е сред най-активните обществени дейци в сфери като правата на жените, развитието на българското изкуство, изучаване на българския фолклор и народни легенди, а и представянето на каузата на България в Европа след Балканската и Междусъюзническата война.
Защото съпругът на Лидия Шишманова и ученик на Михайло Драгоманов, професор Иван Шишманов, е един от строителите на съвременна България. Той е един от основателите на СУ „Свети Климент Охридски“ и преподава всеобща литературна и културна история. Шишманов е първият български пълномощен министър в Киев, след като България признава през 1918 г. независимата Украинска народна република.
Защото синът на Иван и Лидия и внук на Михайло Драгоманов - Димитър Шишманов, е убит от комунистическите престъпници през 1945 г. Той е политик, писател и дипломат. Външен министър на България в правителството на Добри Божилов (1943 – 1944).
Пето –
защото в село Инзовка, Запорожка област, през 1916 г. е роден големият писател и общественик, украинският българин Мишо Хаджийски. Прекарал живота си като застъпник за правата на българите в СССР, се преселва в България през 1942 г. През 1944 г. 1500 украински българи, заедно с Мишо Хаджийски, пристигат в България и са заселени главно в Добруджа. На следвщата година по нареждане от Москва, те са депортирани в СССР и изселени в Средна Азия, част от тях умират по пътя. Хаджийски е репресиран и измъчван от комунистическата власт. Самоубива се през декември 1944 г., при опит да бъде арестуван;
Шесто –
защото една от иконите на българското освободително движение, Георги Раковски – пише: „До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия (Украйна), са били населени все от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и Руси!”;
Седмо –
защото гениалният украински скулптор Михайло Парашчук работи и живее в България през втората половина от живота си. Той е радетел за независима украинска държава, а работата му като скулптор в България се свърза с част от най-внушителните и изящни сгради в София. Част от неговото дело у нас са: фасадата на националната библиотека, орнаментите над входовете на ректората на СУ „Свети Климент Охридски“, орнаментираните рамки на парадните врати на Съдебната палата, декоративните мотиви на сградата на БНБ;
Осмо –
защото България и Украйна са наследници на средновековната славянска християнска цивилизация, олицетворявана от делото на светите братя Кирил и Методий;
Девето –
защото след 1991 г. независима Украйна е била винаги мирно и приятелски настроена към България и е търсела отношения, базирани от взаимно уважение и общи интереси. В края на 1990-те Украйна се превръща в де факто военен съюзник на България, като двете държави заедно помагат на република Македония да защити териториалната си цялост срещу албански бунтовници;
Десето –
защото в безпрецедентен израз на хуманност, морал и човешка доблест, българският народ помогна масово на хилядите украински бежанци, бягащи от руските бомби след февруари 2022 г.; защото биейки се славно и безстрашно за собствената си свобода срещу московските терористи, Украйна отбранява България и цяла Европа.