+ Моите ученически спомени от началното училище и прогимназия в Златоград

Юлия Благоева-ШОПОВА

В първите години след политическата промяна през есента на 1944 г., когато аз и моите връстници израствахме, по магазините липсваха някои основни хранителни стоки. Затова може би по това време от ООН бяха изпратени хранителни продукти, от които ни приготвяха закуски в училище.

Кутиите съдържаха мляко на прах, какао, жълто масло с необичаен вкус и др. В сутерена на училището беше организирана трапезария с дълги маси и пейки от двете страни и всяко дете си беше донесло от тях канче за мляко. Всички те стояха закачени на дъска с пирони и когато отивахме под строй на закуска, всеки си вземаше канчето, в което готвачите сипваха мляко с какао. Получавахме още от жълтото, а понякога и от друго бяло масло, хляб или бисквити и сядахме по дългите пейки. Това продължи може би една учебна година, след което си носехме от къщи закуски.

В тези години хората от селата имаха достатъчно храна, защото си имаха земя и си произвеждаха варива, царевица, мляко и млечни произведения, месо. Нямаха пари обаче и затова понякога се разплащаха с продукти. Така дядо ми, който беше тенекеджия, донасяше вкъщи масло, извара, фасул и моите филии за училище бяха намазвани с масло, а моята съученичка по чин ядеше филии със сливов мармалад.

По онова време ни учеха колко са лоши богатите, как измъчват бедните и съученичката ми ни обяви за богати, заради филиите ми с масло. Явно в моето детско съзнание съм приела наистина това за лошо, защото си спомням колко ми беше мъчно, че сме богати, а и двете не се досещахме да си разменяме понякога маслото и мармалада...

Но тогава не липсваше само храна – нямахме нито дрехи, нито пък обувки. На училище ходехме с платненки през есента и пролетта, а с галоши през зимата. Белите гуменки бързо се замърсяваха, защото подът на класните стаи беше намазан обилно с черно подово масло. Затова по празници, след като ги изпирахме, мажехме гуменките си с паста за зъби, за да приемат по-прилично бял цвят...

Така живеехме - бедно, но се учехме и бяхме дисциплинирани. В прогимназията имахме танцова група за народни хора, с ръководител Бонка Георгиева, която ни преподаваше математика. Репетициите правехме в същия сутерен, където се намираше и детската градина, ръководена от Верка Джерахова. Тя изработваше оригинални свидетелства за завършена забавачка и всички деца имаха само шестици. След 7-и клас много от децата продължаваха да учат в Родопския пансион в Пловдив, а няколко години по-късно - и в новооткритата вече гимназия в Златоград.

(Бр. 6/2022 на „Златоградски вестник”)