Находката ни за този брой е тази снимка – златоградското гражданство се е събрало за обща снимка, след тържеството по случай откриването на „Общинска баня” в града през 1941 г.

Това е важен момент от „цивилизационното” развитие на Златоград, защото като обществено заведение е първото по рода си в Родопите за онова време.

Започната през 1939 г., тя е проектирана от арх. Храбър Попов, първият български професор по архитектура, чието дело в града е и сградата на училището с кулата-часовник от 1934 г., което всички наричаме „Старото училище”.

Но как така един такъв велик човек като проф. Попов, чиято 100-годишнина от рождението наскоро бе отбелязана с изложба в българската столица, е бил ангажиран с обекти в самия край на България, в затънтените Родопи?

Истината е, че тогава Златоград всъщност не е „краят” на България, а негово видно и значително средище, околийски център в Беломорската област на обединеното Отечество, с център Ксанти.

А негов пръв приятел от това време е златоградският народен представител в два състава на Народното събрание (1934-1944), о. з. полк. Сирко Станчев – личен адютант, съветник в Двореца на цар Борис III, един от спасителите на българските евреи от „Списъка на Пешев”, разстрелян от т. нар. народен съд на 1 февруари 1945 г.

Именно Сирко Станчев, който има много приятели в Златоград, дори е кум на тукашния си приятел Нестор Филипов и е чест гост в града, е причина неговия приятел арх. Попов да поеме изработването на тези забележителни и до днес златоградски сгради.

Нещо повече – самият Сирко Станчев поръчва от Италия и дарява на златоградчани вътрешния облицовъчен мрамор на обществената златоградска баня.

Същата се използва от населението до около средата на 70-те години на ХХ век., а днес е чудесно реставрирана в нейния първоначален вид от новия си собственик, родолюбивия златоградски бизнесмен Влади Гиритлиев.

(Бр. 6/2022 на „Златоградски вестник”)