Евтим ЦВЕТКОВ

Когато е на 19 г., тя за първи път е на сцената на златоградското читалище и играе младата майка в пиесата на Бранислав Нушич „Доктор”. И както днес си спомня, тогава тя държи в ръцете си едно наше бебе на 3 месеца, а същото бебе днес има свои внуци, които можем да го видим как разкарва с количка из града. И, разбира се, едва ли някой му е казал, че е бил най-малкият „артист” в историята на златоградския самодеен театър...

Днес златоградчанката, за която са нашите скромни редовце тук, е на достолепна възраст, но не е преставала да се вълнува, а и да участва в нашия обществен и културен живот. И, ще кажем, че точно заради такива наши съграждани градът ни е просъществувал като едно от най-старите културно-просветни средища.

Последната ѝ страст напоследък, за която хвърля всичките си усилия и жар през последните 25 години, както добре знаем, е нейната група за стари градски песни „Златен полъх”.

Е добре, става дума за добре познатата ни златоградчанка Елена Симеонова, с която имам честта вече много години да работя и като автор на текстове за вестника ни. Някои от които по-късно са включвани и в томовете за историята на града, под заглавие „Златоградски страници”.

В последно време Елена ми оказва неоценима помощ при разпознаването на хората от старите, архивни златоградски снимки, които изнамирам по всевъзможни места и частни архиви, които често публикувам както във вестника, така и на личната си страница във ФБ. Защото, представете си - колко постно и неинтересно би било представянето на тези снимки, ако в тях не са описани имената на хората, както и времето, събитието, което се представя в тях...

Но сега, пред 25-годишния юбилей на групата, едва ли е нужно да изреждаме всичко, което те са получили като признание за своята дейност – знаем, че са кръстосали цялата страна със своите изпълнения, получили са множество награди, най-важно – спечелили са симпатиите и любовта на своите съграждани.

Затова и сега трябва да им кажем, че се гордеем с тяхната сърцатост и родолюбие, а лично за Елена ми е приятно, че също така емоционално приема идеята ми за новия издателски проект, с който от доста време се занимавам – в един внушителен по обем том да издадем по-голяма част от събраното и съществуващо старо фотографско наследство на златоградчани.

И пред 25-годишнината на групата „Златен полъх” да им кажем и друго – че още дълго искаме да слушаме тяхното изпълнение на „Златоградски валс” на чичо ѝ Методий Бозов. Защото само те са причината той да получи голямата своя популярност сред нас, техните слушатели. За което, а и за цялостната си дейност, заслужават нашето уважение и почит.

Бъдете здрави и за много години, Елена! Честит юбилей!

(Бр. 6/2022 на „Златоградски вестник”)