+ 11 октомври - празникът на Сърбоюгославска Македония, наложен от Белград, днес все още държавен празник...

 

Вида Боева-ПОПОВА

 

Господа! Представяте ли си днес, 2022 г., официален празник на европейска България да беше все още 9-ти септември? Сигурен съм, че дори и малкото останали родни комунисти /социалисти/ не си го представят вече и са си доволни с ежегодната скара-бира на Жабокрек. Е, като изключим Путинова Русия и сателита й Беларус, има една страна, в която все още комунистическата дата продължава да бъде и официален държавен празник - това е Северна Македония.

 

Там днес се чества "Денят на народното въстание", или както е известен разговорно - "Денят на първата пушка". За тези, които не знаят, "въстанието", както и пушката, са срещу "бугарскиот фашистички окупатор". На този "велик" ден през 1941 г., един комунист-сърбоман - Душко Наумов, и комадира му със звучното македонско име Аспарух Йосифов, убиват в гръб, пред полицията в Прилеп, местния български стражар Петър Дамев Колев, който за ирония на съдбата е племенникът на големия български революционер Даме Груев. Това се празнува официално днес в европейска, натовска и приятелска Република Северна Македония.

В съдържанието на статията, която ще прочетете по-долу, намирам и себе си. Аз бех на шест годинки, когато дойдоха сърбокомунистите на власт; пораснах там; следвах в Белград и чувах в Белград как ни наричаха южни сърби. Чувах как с трепет моите родители с близки и верни приятели шепнешком произнасяха свещенната дума"ванчовисти- вмровисти" и ми правеше силно впечатление. Родителите ми изрично ни казваха да не продумваме никъде пред неверни другари тези свещенни думи. Нека младите старателно прочетат тази статия, за да разберат къде е истината. Нека работим за справедлива, свободна и независима Македония – Швейцария на Балканите. Прилагаме снимка от вестник "Македонска Трибуна" от 9 октомври 1958 година - Колишевски в белградската патриаршия и посърбяването на нашата църква, в името на "свободата" - 11 октомври

Македонските патриотически организации в Съединените американски щати и Канада този ден го провъзгласиха за Траурен Ден на Македония. Така от 1958 г., по внушение на лидерът на македонското освободително движение Иван Михайлов, вестник "Македонска Трибуна" ще отбелезва всека година датата 11 октомври като траурна дата за Македония. По-долу даваме пасажи от първата статия за този "празник" на секретаря и редактор на "Македонска Трибуна" Любен Димитров, публикувана във вестника на 9 октомври 1958 г.

 

ЧЕРНИЯТ ДЕН

 

Любен ДИМИТРОВ

 

 

Сръбските военни музики, сръбските войски във Вардарска Македония и сръбските радиостанции из Югославия тържествено празнуват 11 октомври като ден на "освобождението на република Македония". Поробеният народ и тая година насила е събиран по площадите на македонските градове и села, за да поздравява като освободители, Тито, Вукманович Темпо, Ранкович, или ренегати като Колишевски.

 

И колко дунанмите са по-шумни, толкова народа е с по-свито от болка сърце. Тоя ден народа ни отдавна преживева като най-черната дата в новата си история.

Тоя траурен ден не е провъзгласен с решения на когото и да било. Той е спонтанно възприет от целият народ, защото той на гърба си носи тежкото бреме на белградското робство. Така деня на най-новото поробване, 11 октомври, както и да се празнува от поробителите като ден на "свободата" среща силната пасивна съпротива на народа като ден на болка и траур. Но общо взето за поробители и поробени равносметката на 11 октомври е следната в така наречената "република Македония" в Югославия.

 

1. С хиляди убити от сърбо-комунистите македонски българи. С десетки хиляди затваряни, пращани по концентрационни лагери, или на насилствен робски труд.

2. С хиляди съдени като членове на ВМРО.

3. Националното съзнание на българи и власи напълно отречено. Най-жестоко преследване на всекиго, който каже, че е българин.

4. Заменяне българската азбука със сръбската.

5. Заменяне говоримия български език с така наречения нов "македонски език", който е силно сърбизиран, за да бъде напълно унищожен народния български говор.

6. Фалшифицирането на целото минало на македонските българи; фалшифицирането на борбата на Македония, водена от ВМРО.

7. Изучаване на сръбския език в училищата, сърбизираният "македонски език" или само сръбския език в казармите от страна на македонската младеж.

8. Системното премахване на българското фамилно окончание ОВ и заменяването му с окончанието СКИ, за да не личи в бъдеще, че тия фамилии са български.

9. Поставяне на черквите в Македония под управлението на сръбската патриаршия. Липса на религиозна свобода.

10. Наводняване на цела Македония със сръбски вестници, списания и книги.

11. Абсолютна забрана на проникване на каквато и да е книга и вестници, писани на говоримия български език.

12. Забрана празнуването деня на Илинденското въстание.

13. Заменяване празника на Свети Кирил и Методий със задължително празнуване рождения ден на Тито.

14. Наименоване на улици и площади из македонски градове с имена на сърби, за да се даде сръбски характер на Вардарска Македония.

15. Възпитаване македонските студенти на сръбски език. Затова професорите в скопския университет са главно сърби, които преподават и изпитват в самия град Скопие на сръбски език.

16. Подготовка на повече сърби за чиновници из Македония. За тая цел Белград е пратил 1,800 сръбски младежи да следват в Скопие.

17. Най-жестоко преследване на всеки, който мисли или говори, че Македония не е свободна.

18. Ограбване имуществата на населението.

19. Разпространяване литература за историята на старите църкви и монастири из Македония, писана от сръбската патриаршия, за да бъдат представени като сръбски.

20. Появяване на нови книги, издавани в Белград, в които вече открито се пише за "Южна Сърбия" вместо Македония.

21. Държане на "републиката Македония" под окупацията на сръбски офицери и войски.

22. Силно централизирано държавно управление от Белград.

 

Тя /Македония под сръбска власт - бел. наша/ нема нито своя армия, нито полиция, нито свои финансии. Белград я управлява и ограбва и Белград ще я вкара във войни, само за интересите на сърбите и техната лакомия за чужди земи. Това е равносметката на 11 октомври за поробителите на така наречената "република Македония" в Югославия. За поробителите това е "освобождението", за което ежегодно на тоя ден празнуват и правят дунанми. Такава равносметка си прави и народа, но го прави, за да види още по-ясно робството и с нови сили да издържа в борбата за спасението, за освобождението си. За поробения народ тоя ден е траурен, той е ден на разглеждане с още по-голема яснота на робството и на борбата, която ще се води за истинското освобождение на Македония.Траурът е всенароден, но и борбата за освобождението е също така всенародна. В съзнателния траур на поробеното население са заложбите за бъдещето освобождение на Македония.