Евгений КЪНЕВ

Попадна ми текст за подслушани руски войници в Украйна, с техни близки в Русия. Какво бихте си помислили за съдържанието на разговорите им? Че се бунтуват срещу командирите им? Че съжаляват за жертвите и несправедливата война? Че се оплакват от условията? Не, хвалят се кой какво е откраднал и ще донесе като плячка обратно в къщи. Нещо като армаган за близките от фронта.

Да, вероятно в миналото това е било нормално - да се плячкосат жертвите. Но през 20 и 21 век? Чувал съм още в миналото как съветските войници през 1944 г са го ударили на кражби, изнудване и изнасилвания в българските домове, така че народът ни е пропищял от “освободителите”. В Прага пък съветски войник откраднал сутиен на жена и го носил като ушанка. И т. н. Степска диващина.

В ярък контраст съм чувал спомени и за хитлеристкия окупатор.

Баща ми ми е разказвал как за първи път ял шоколад в живота си, подарен му от германски войник от взвод, отседнал в родния му град. Но за безчинствата на русите има спомени още от Руско-турската освободителна война. Руският автор на пътеписи Уткин описвал как в началото наистина русите били посрещанати като герои в родния ми Свищов - градът на Свободата. Всички българи се надпреварвали да ги гостят, настаняват, даряват и т. н.

Но след няколко дни русите - удивени от заможните българи - роби - отишли сами по домовете им да си искат живи животни, дрехи, посуда. И изведнъж всички българи започнали да казват, че вече нямали, всичко дали. Ами това е сблъсъкът на европейската култура, макар и с ориенталски белези, с азиатската степна култура.

Да, и до днес тези момчета от степите и тайгата са дълбокият резервоар и пушечно месо на “непобедимата” руска армия и вероятно плячката е най-силната им военна мотивация. А къде са момчетата - войници от големите градове? Както намеква Иван Кръстев - техните родители са взели отдавна мерки да емигрират навреме, за да не дават децата си за путински курбан. Как да се предпазим обаче от степните чугунени глави у нас, които искат да ни дадат за такъв курбан?

(Бр. 5/2022 на „Златоградски вестник”)