Юлиян ПОПОВ

Изпадането на ИТН и Слави Трифонов от политиката е една от добрите новини от тези избори. Българският избирател, може би, (а може би не) научи важен политически урок, за който плати огромна цена: Не се доверявай на шумотевицата. Не се доверявай на магьосници и врачки. Не се доверявай на скрити политически безтелесни мистерии. Не се доверявай на маниакалната самовлюбеност. Не се доверявай на войнстващата простащина, колкото и да си гневен.

Този урок беше скъп. Може би 10 милиарда лева. Или 20. С лихвите и много повече в бъдеще. Една напълно провалена политическа година. Изпуснато време за реформи, за участие и влияние върху най-големия финансов проект на Европейския съюз. Законодателно забавяне. Грешни решения. Административен хаос. Масово отчаяние и апатия.

Всичко това, освен киселия вкус, който ще ни трови дълго, доведе и до изваждане от релсите на държавата в момент, в който се преплетоха три безпрецедентни кризи - Ковид, енергийния шок и войната срещу Украйна. България премина през нов берово-виденов период на безвремие и пълна дезориентация, но този път във високо концентрирана форма и в критичен за страната момент.

ИТН беше антиексперимент на българския избирател, подобен на този на НАСА, който пробва да отклони астероид от траекторията му с рязък удар. България беше отклонена от траекторията на що-годе нормалното политическо и икономическо развитие, за трети път в новата си история. След години ще можем по-точно да мерим загубите, но те са огромни.

Разбира се, да се гневим на Слави Трифонов, е нелепо. Всеки има право да си прави просташките публични изпълнения, както му хрумне, в рамките на закона. Урокът е за избирателя. Дали ще го научи, а после и запомни, а още по-после – и да действа според наученото, е друг въпрос...