Евтим ЦВЕТКОВ

Благой Атанасов Тенекеджиев, родоначалник на златоградския род Благоеви, е включен в т. I (дел 1) от поредицата книги, представящи регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.

Вече излезе и дел 2 на т. I, но бай Благой е в първия и портрета му е на корицата – втори от дясно на ляво. През 1943 г., когато е засвидетелствано признанието от 25 ОНС, той е на 67 години, а пенсията му е одобрена и отпусната от Министерския съвет.

Нека припомним, че в това НС, златоградски депутат вече втори мандат е съветникът на Цар Борис III о. з. полк. Сирко Станчев, участник и във войните за национално обединение.

Томчето е озаглавено „Македоно-Одрински свидетелства” и по категоричен начин показва признанието и дълбокото уважение на българсдката държава към поборниците за свободата на българите в неосвободените географски български области, към момента (1943) вече освободени и присъединени към Майката отечество и предадени от Германия на България, като съюзник в Тристранния пакт, за администриране.

В кратката бележка в споменатия том, Благой Тенекеджиев е под № 58, „...родом от с. Бобища, Костурско, живущ в Златоград”. А самото свидетелство на МС е от 16. 03. 1943 г., в опис 4, а. е. (архивна единица – бел. ред.) 58.

В документа, като „заслуги” за лицето, е отбелязано: „Деец на ВМОРО; придружавал Борис Сарафов; участник в Илинденското въстание”.В графата „семейство”, е записано: „Съпруга Катерина, р. 1884 г.”  Ето и текста на приложената към документите „Животописна бележка” на Благой Тенекеджиев:

„На 1903 г., по устна заповед от Цариград, заминах за селото ми и още с пристигането, ми се даде оръжие. До деня на Илинденското въстание съм се движил из селата на околията за организиране. През този период съм придружавал дейците Борис Сарафов и Гоце Делчев. На 20 юлий стар стил същата година, събраха всички чети от селата на околията в с. Загоричани, където от Васил Чакаларов ни се прочете заповедта от Централния революционен комитет, за общо въстание.

Същият ден превзехме влашкото с. Клисура, след сражение, като изгонихме турския аскер. Участвах при нападението на казармите до влашкото с. Невеска; превзехме казармите и вземахме пленници. Биехме се по планините Чеган, Пожарско, където падна убит войводата на селото ни Манол Розов, и тъй, след дълго скитане по тези места, на 9 ноемврий, стар стил, същата година, ни се съобщи, че сме амнистирани и можем да се завърнем из селата, които ни беха изгорени от турците.”

Благой Тенекеджиев е роден 1875 г., идва в Златоград с жена си Тинка още през 1903г. , след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание. Имат две деца – Владимир и Ангел, а с Катерина Къкова има втори брак, от която е дъщеря им Весела. Негови внуци са златоградчаните Бойчо Благоев, Тинка Атанасова, Юлияна и Павел Благоеви, Лазар и Екатерина Пашалиеви.

До края на живота си оправдава името на фамилията си и работи в тенекеджийска работилничка на пазара, умира през 1962 г.

(Бр. 4/2022 на „Златоградски вестник”)