+ По повод статия в бр. 22/31 декември м. г. в „Златоградски вестник”, за обучението по литература в златоградските училища

Юлия БЛАГОЕВА

В миналия брой на „Златоградски вестник” прочетох статията „Областта ни на второ място след София в успеха по български език и литература”. И никак не се учудих – нашият диалектен говор не ни пречи да изговаряме и пишем правилно думите от книжовната реч.

Спомням си като ученичка в Педагогическото училище в Пловидв нашата учителка по литература София Кабакчиева колко се ядосваше, когато ученичките от пловдивските села изговаряха „е” като „и” в думите. И като посочваше нас, момичета и момчета от Родопския пансион, казваше: „Вижте ги, вижте ги тези деца от Родопите как правилно говорят. А вие, на пет крачки от Пловдив, не се научихте!”

Тогава бяхме в трети курс (10 клас) и следващата година щяхме да се дипломираме като начални детски учителки и дружинни ръководители. Израснали при баби и дядовци, учили или не до 4-то отделение и говорещи на диалект вкъщи, това не ни пречеше да изговаряме и пишем на чист книжовен език. Преподователката ни Кабакчиева ни беше записала в литературния си кръжок – 5-6 момичета и момчета от Родопския пансион. Не си спомням точно заниманията ни в него, но добре си спомням как тя ни заведе и шестимата на опера – беше премиера на „Травиата” от Верди. За пръв път присъствахме на опера, през антракта учителката ни раздаде шоколад, а след представлението ни заведе до вратите на пансиона.

Моите съученички и приятелки – Уляна Стоилова от с. Загражден и Елена Дечева от с. Момчиловци, бяха едни от първите по литература във випуска. А учителката ни по детска литература разнасяше моята тетрадка с развита тема по книгата на Емилиян Станев „През гори и води” по другите паралелки в училището. Елена и Уляна баха базови учители в гимназията „Кирил и Методий” в Смолян. С тях и до днес подържаме приятелски отношения, вече цели 68 години.

(Бр. 4/2022 на „Златоградски вестник”)