+ Трябва да се разбере - Русия е дребен търговски партньор, без перспектива за нарастване...

Юлиян ПОПОВ

Дали я обичаме или мразим, истината е, че с Русия няма какво да делим - не сме съседни страни, политическите ни отношения се определят от нашата обща политика на ЕС, икономически Русия е средно голяма (колкото Испания) и е крайно затворена, непредвидима и трудна за пробив, износът ни за там е малък и няма как значително да се увеличи, вносът е измамно голям, а това е заради вноса на горива.

След принудата на ЕК над Газпром (процес, в който ние се държахме срамно мълчаливо и некомпетентно), газът в много голяма степен ще загуби националния си произход и ще се превърне в пазарен газ. Възможностите на Русия да определя цени и правила са силно свити и ако ние искаме нещо да се случи в сферата на газа, трябва да работим у нас, в Югоизточна Европа и в рамките на ЕС, не в Русия.

Разбира се, тази реалност е в силен разрез както с русофилските, така и с русофобските настроения. Но е реалност. Трябва ясно да я приемем и ясно да я заявяваме пред Русия. Историите за славянско братство, православна общност и духовно единение са толкова адекватни, колкото това да градим отношения с Египет на основата на общо минало (при това с Египет сме прекарали доста по-дълго в една империя, отколкото с Русия). Проблемът с Русия идва от пропагандната сантименталност и митология, която подвежда много хора и в България, и в Русия. Вземете молив и лист хартия и сметнете всички потенциални икономически изгоди от малко по-добри или малко по-лоши отношения с Русия и ще видите, че разликите са нищожни. Дори износът ни към Русия да се удвои или напълно да изчезне, това няма да има никакво сериозно отношение върху икономиката ни.

Трябва да се разбере - Русия е дребен търговски партньор, без перспектива за нарастване. Българският износ за Русия през 2016-а, например, е на стойност 765 млн. лв. За ЕС е над 31 млрд. лв., или 40 пъти по-голям. През 2016 българският износ за ЕС е нарастнал с 2 млрд. лв. спрямо 2015. Тоест само нарастването на износа ни за ЕС за около малко повече от 4 месеца, е по-голямо, отколкото целия ни износ за Русия.

Изнасяме повече в дребна Македония, отколкото в Русия. За Германия изнасяме осем пъти повече, отколкото за Русия, за Турция - пет пъти.

С Русия трябва да се говори. За връщане на архивите, които ни принадлежат, за прекратяване на хибридната война, за кибератаките, които по авторство водят все към Русия, за състоянието на водата в Черно море...

Във всички тези сметки, обаче, ще трябва да включите огромните щети, които некомпетентните отношения с Русия нанасят на България - главно през коруптивни транзакции и не по-малко през коруптивни очаквания.

Що се отнася до Чехов, Толстой или Чайковски, тях може да ги четем и слушаме,

независимо от температурата на дипломатическите и икономическите отношения с Русия...

(Бр. 4/2022 на „Златоградски вестник”)