Паулина ВЛАДИМИРОВА

Днес се занимавам с новата ми чистачка в шоурума, младо българско момиче.

Трябва да я въведа в работата, да ѝ покажа кое къде. Питам я дали е ваксинирана - не, не е. Питам я защо не е. Живее от 1,5 години в Австрия, още не е учила немски, досега работила като чистачка в хотел, там немски не ѝ е трябвал.

- Ами страх ме е – казва - у нас всички говорят, че...ваксините много бързо са ги открили. Че има много умрели от ваксини...

Три пъти повтори „у нас всички говорят, че"...

Питам я, а знае ли колко са починалите от вируса в България? Не знае. (32 500 на 6,6 млн. население). Питам я дали знае колко са починалите в Австрия, където вече 70% са ваксиниеани - не знае. (13 950 на 9 млн. население).

Значи сама не си е направила труда да потърси някаква статистика, някаква сериозна информация, нищо. А какво говорят в Австрия - не знае, не гледа австрийска телевизия.

Питам се, дали ако знаеше поне тези цифри, щеше да си направи правилните изводи?

През ноември имах български клиенти, които си поръчаха кухня при мен.

Също неваксинирани. Бързаха да свършим с кухнята преди Коледа, да се нанесат в новото жилите. Аз имах готовност за монтаж две седмици преди Коледа. Оказа се обаче, че цялото семейство се е разболяло, под карантина е.

После научих, че мъжът е стигнал до болница, прекарал е 2 седмици на кислороден апарат. Сега съжалява, че са чакали и не са се ваксинирали навреме.

Какво, за Бога, да кажа на това младо момиче, че да го предпазя от собствените му грешни решения?

(Бр. 4/2022 на „Златоградски вестник”)