Евгений КЪНЕВ

Вдъхновяващата украинска контраофанзива показва, че никой смел, самоотвержен и жертвоготовен Давид не е обречен срещу огромен, самодоволен, надменен и така уязвим Голиат. Човек неволно почва да си мисли дали България постъпи правилно през 1944 г., като доброволно се предаде в робство на същия Голиат? С аргумента за обреченост и безсмисленост на съпротивата.

Този акт спаси от разруха българската икономика и много животи - основен аргумент. Но след това ние дадохме жертвите на фронта срещу Германия, а поробителите изнесоха цялата икономика. Но най-страшното - робството създаде поколения българи с робски манталитет. Мисля, че двете най-индоктринирани с болшевизъм сфери, чиито последици търпим до днес, са армията и академията. В армията всеки нов офицер задължително ставаше член на БКП, с клетва за вярност на Партията и СССР. А в академията никой не можеше да преподава обществени науки без същото. Виждаме днес техните осколки в политиката и медиите.

Не просто за всичко лошо е виновен Западът - все едно не сме 2022, а 1952 с култа към Сталин, днес Путин. Не просто професоривовци, доцентвацевци, иванангеловци и Ко. дават своята лепта за кремълските ни окови. Не просто политическият речник на този тип хора не допуска да приеме, че сме членове на ЕС и НАТО, които продължават да са “те”. Самите политически действия по върховете на държавата са насочени срещу всичко от Запад и колкото се може по-близо до Изток.

Спомняте ли си историята с Грипена, когато Швеция още не беше в НАТО? А затова, че няма нужда от НАТО-войски на наша територия, защото можем сами да се отбраняваме? Предшествано от бисера на друг армейски и милиционерски възпитаник, с табелка на Атлантик, че иска не бази, а платноходки в Черно море? Газпромската истерия през последния месец? И въобще - толкова предпочитаните наши хора и друзья за обществените поръчки, като тези за магистралите, или онази с “дълбачките” ?

А бестселърът от вчера - да правим суап ток срещу газ не с Румъния, не с Италия, не с някоя нормална европейска държава, която произвежда ток с газ и сме в обща енергийна мрежа. А с близкия…Азербайджан, който подписа седмица преди войната споразумение за военно сътрудничество с Русия, под неин натиск, което дава още един лост на Кремъл за влияние върху енергийната политика на тази страна...

И за какво е това влечение към Изтока?

Защо се представя Русия като нормален търговски партньор, след като е известно, че за Кремъл всичко е политика, а паралелните парични потоци, които мотивират сделките са просто търговия със суверинитет? Това пусто рушветчийство и ориенталък? Впрочем изгодата от сделките с Русия не убягна още на нашия соц фолклор, когато нямаше медии: “Българинът се уморил от подялба по братски с руснака. И вече искал поравно.”