+ Златоград от 30-те години на 20 в. в спомените на едно малко момиче - непознато до днес писмо осветява детските години на бъдещ моряк, учил в първи клас в златоградското училище;

+ 2022-а е годината, в която се навършват 65 години от основаването на златоградската гимназия, но и 45 години от околосветското пътешествие на кап. Георги Георгиев, записан в Книгата на рекордите за невериятното си морско постижение

 

Ефим УШЕВ

 

 

„Гласът на България” е популярно предаване на една от националните ни телевизии. С много почиатели и вероятно с милиони зрители. За тези, които го следят, не е трудно да си спомнят съвсем скорошното му издание, когато в оспорван двубой до финал достига, макар и да остава със завоювано второ място, Диана Георгиева от Варна. Разбира се, много от зрителите са разбрали, че талантливата варненка е дъщеря на големия български мореплавател и пътешественик Георги Георгиев.

 

Всъщност, капитан

Георги Георгиев

(1930-1980) е първият

 

българин, обиколил сам Земята, със своята яхта "Кор Кароли", а плаването започва на 20 декември 1977 г. За много малко хора (да не кажем за никой) в Златоград, обаче, е известен факта, че Капитанът, роден в Кърджали, в определен период от живота си е пребивавал и в Златоград със семейството си. И не само е бил ученик в златоградското училище – той е кръстен, т. е. неговото Свето кръщение се е състояло тук, в Златоград, изпълнено от златоградския тогавашен свещеник Димитър Бекриев, останал на служба в Златоград, както е известно, от 1926 до 1941 г.

И сега решихме да използваме срещата ни с красивата Диана от екрана, за да разкажем малко известни данни от съвсем ранния живот на нейния световно известен баща. Защото, както се оказа, можем да ползваме тези данни от „извора”. А именно – от писмата, изпращани преди време от сестрата на кап. Георги Георгиев, Пенка Петрова, до тогавашния директор и просветен деятел на Златоград – Васил Пандов-Димитров. До които получаваме достъп, благодарение на неговата съпруга Лиляна Пандова, отдавна спечелена и отдадена на златоградската кауза.

Защото за нас е важно да изтъкнем, че пътят на един морски капитан, преди да стигне до световното си признание, е минал през Златоград. И защото в някогашния „Дом на пътешественика” във Варна, носещ неговото име, редом до всички световни точки от неговите пътешесвия, отбелязани на барелефната карта, са означени и родопските селища, в които е роден и живял – Кърджали, с. Чакаларово, с. Чорбаджийско, Златоград и Ивайловград. Важно е и това, че правим тази публикация именно сега, в началото на 2022-а – годината, в която се навършват 45 години от околосветското пътешествие на кап. Георги Георгиев.

Той умира през 1980-а, а през 1982 г. излиза книгата от и за него, под заглавие „Околосветското плаване на „Кор Кароли”. Неговото име носи яхт-клуба на Варна, както и един презокеански кораб, младежкия „Дом на моряка”, а според консула на Куба във Варна през 80-те години на 20 в., Педро Лопес, взето е решение на Острова да бъде поставен бюст и паметна плоча на кап. Георги Георгиев - на мястото в Хавана, където е акостирала „Кор Кароли”, при затварянето на кръга на обиколката му на земното кълбо. Когато на брега в кубинската столица кап. Георгиев е посрещнат от шпалир посрещачи и в Парламента на Куба е приветстван от Фидел Кастро.

Плаването на кап. Георги Георгиев е вписано в Книгата на рекордите като „най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта, по време, независимо от големината ѝ и от маршрута на плаването“.

 

Коя е авторката на писмата,

от които черпим сведения

за написаното тук?

 

Казва се Пенка Иванова, по мъж Петрова, родена в Кърджали през 1929 г.

Във Варна живее, както ще стане ясно и по-долу, от 1942 г., завършва езикова гминазия там и работи като екскурзовод в системата на Балкантурист, преводач, администратор, библиотекар. През 1948 г. се омъжва за лекар, който от 1950 г. е хирург във Военно-медицинската болница във Варна. „С него обиколих света, живях дълго извън България, пътувах, ходих къде ли не, а като се върна в България – от нея по-хубаво няма и никъде не съм виждала. А за Родопите и всичко в нея, си спомням като за далечен и чаровен сън от моето детство. При всички мои контакти с външния свят, с гордост казвах, че съм от земята на Орфей, на Езоп, от извора на стоте рецепти с лечебни билки; че Родопианис, любимата на Езоп, според легендата, която четох в една книга, дава името на този планински масив”.

Пенка пише за отдавнашнто си желание да осъществи контакт със Златоград, но я възпирало притеснението, че твърде малък е бил престоят ѝ тук някога. Интересува се дали още съществува читалището в центъра, училището на хълма, подучастъка за офицерите, стария римски мост?... Казва, че иска да популяризира живота на брат си, мореплавателят Георги Георгиев, от времето му в Родопите, „...за да не остане той мъглив и заличен период от живота му”. И споделя твърде интересни и ценни за нас спомени за Златоград от 30-те години на 20 век.

 

Всичко започва с едно

радиопредаване от лятото

на 1987 г. по БНР, в което

 

златоградски ученици били включени да разкажат за своите занимания по историята на родния си град. Сестрата на кап. Георгиев го чува случайно и се изпълва с мили спомени за родопското пребиваване на своето семейство тук през 30-те години. И пише дълго писмо до директора на златоградското училище – не само за да напомни за своя именит брат, но и да разкаже за тези свои спомени.

Именно от тях разбираме, че семейството на пограничния офицер Иван Георгиев Иванов и съпругата му Недялка, живее в Златоград през 1937-а и 1938 г. Идват тук от с. Чакаларово, Кърджалийско, където престояват четири години и където за първи път неговите две деца (момче и момиче) тръгват на училище.

„С брат ми Жоро бяхме особено щастливи вече да живеем в град – имаше читалище с градина и на масите, поставени отвън, в неделя нашите родители ни поръчваха големи чаши с вода и бяло сладко...”

Тогава живеят на горния етаж на зданието на граничния подучастък в казармения терен в Златоград и от читалището ги дели „едно дере, често без вода, но със стар дървен мост”. Но това е по-късно. Преди да се настанят в него, Иванови обитават една самостоятелна стара, но обширна къща с ябълкова градина, вътре с множество „кътчета и площадки”, където момиченцето да си подрежда куклите и играчките, а момченцето, което е по-малко с една година, да се върти на воля край нея... (Краят на текста – в следващия брой)

 

(Бр. 2/2022 на „Златоградски вестник”)