+ Или писмата на руското разочарование, след завладяването на България

 

 

От тези писма се вижда, че човек може с пълно право да се гордее с нашите предци, да се гордее с демократичния, либерален дух на следосвобожденска България и на нейните политици и интелектуалци. Дори в огорчението си, руският агент Кояндер всъщност обсипва българите с комплименти и от тези писма се вижда огромната пропаст между една наистина просветена, демократична, либерална България и една закостеняла империя на злото.

 

ИЗВАДКА ОТ ПИСМОТО

НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯ АГЕНТ В СОФИЯ

ДО ДИРЕКТОРА НА АЗИАТСКИЯ ДЕПАРТАМЕНТ ЗИНОВИЕВ

 

30/18 януари 1885 г.

Дълбокоуважаеми Иван Алексеевич,

Използвам заминаването на полковник Арсениев за

Варна, за да го помоля да предаде там на руския параход

моята днешна кореспонденция. От нея ще видите, че по

време на така наречените празници нямаше нито един ден,

в който да не се стовари нещо на главата ми. Най-неприятна за мен бе безспорно неочакваната любезност от

страна на княза (Батенберг - бел. моя), който се обърна към мен за съвет и помощ. Да му ги откажа означаваше да потвърдя вестникарските съобщения и вътрешната му убеденост в желанието ни да го видим вън от България, т.е. да поставя въпроса ребром. Не счетох, че имам право да направя това без специалното разрешение на министерството и без да зная дали в настоящия момент за нас кризата е своевременна.

А да вдигам шум за дреболии счетох за вредно. По-добре е, по мое мнение, да се запази наличното оръжие до по- благоприятен момент, когато решението ще бъде взето, всичко ще бъде готово и кандидатът ще бъде намерен, за да може работата да бъде приключена за около две седмици.

...Предполага, че от княза можем да се отървем само със сила, т. е. да бъде арестуван и под конвой изгонен извън пределите на княжеството; към това той прибавя, че по време на междуцарствието властта трябва да се намира в здравите и силни ръце на някой диктатор. Но кой ще употреби тази сила срещу княза и кой ще бъде диктаторът - това са въпросите, отговор на които може да даде само Петербург, тъй като армията е в наши ръце, а сред българите кандидати за диктатори няма. Останалите българи още не са дошли до това заключение и се хранят с илюзиите, че могат сами да се справят със

своите работи.

 

В България през 1885 –

НЕДОВЕРИЕ И НЕПРИЯЗЪН КЪМ РУСИЯ

19/7 юни 1885 г.

 

Дълбокоуважаеми Иван Алексеевич,

Използвам заминаването на Завадски в Петербург, за да ви запозная в няколко думи с последните събития в София. Не мога да ви съобщя нищо утешително. Напротив, длъжен съм да ви призная, че от ден на ден все повече и повече губя надежда да изтръгна нещо от българите. За съжаление освен лъжи, недоверие и неприязън към Русия, тук аз не виждам нищо, поне в средите на тукашната интелигенция, ръководеща съдбините на един добър и всъщност симпатичен народ.