Много тревожни сигнали от новото ни управление се събраха в последните дни.
Освен целенасоченото и демонстративно струпване на ДС-агенти във Външно министерство, дочакахме и експремиерът в последните две служебни правителства, а сега военен министър, да говори като Боко Боков от с. Боково, Софийско, за платноходките и мирното море, т. е. как не ни трябват никакви части на НАТО в България, армията ни е велика и самодостатъчна...
И като започна един хор на щурците и кърлежите изпод ушанките, как идвала руската ракета да ни довърши, че и свърши, а ние сме си гледали евроценностите – майко мила!
Затрепера населението от руските ракети, а уж било 80% русофилско.
Ама защо се плашите от руснаците, нали са ви братя?
Как така треперите от братята си и гоните империалистите подпалвачи от Съюза, в който участвате – ей това не е ясно още.
Изровиха дори и онова кагебистко фалшифо клише, че, ало, българин срещу руснак не можел и нямало да стреля...
Ами разходете се до гробищата в Добруджа, ако не можете да отидете до Солунските или македонските гробища – да попрочетете малко кой ги е изстрелял толкова много руснаци по балканските и световните войни...
Някой дори написа, че Янев гледал националния интерес и друго не го интересува.
И какъв е този „национален интерес”? Да си скапваме армията и да треперим от руските ракети, като в същото време проваляме „югоизточния фланг” на Съюза, в който участваме съвсем доброволно и като „цивилизационен избор”?
Май даже не разбираме какви поражения нанася на имиджа и морала на страната едно такова мислене... А премиерът Петков доста дълго мълча по тези работи, преди да се разграничи от тях... Дълго мълча и дясната коалиция в управлението, но добре е все пак, че взе правилното отношение. Защото понякога е важно не само какво правиш, но и какво казваш. А малкото ти проценти от изминалите избори не могат да са нито оправдание, нито обяснение...
Затова запомнете добре това лице, което зае външното ни министерство – то обяснява всичко, защото това „лице” не е ей така, някак случайно пратено в „онова” министерство. Което министерство се наблъсква пред очите ни с кадесарски горили от едно минало, от което все не можем да се отървем...
(Бр. 2/2022 на „Златоградски вестник”)