Новини

Документи: Как се отнасяха руснаците към българите, стъпвайки на българска земя

Wednesday, 24 August 2022 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

N 26.

Заявление от водачите на българската опозиция до комисаря на руското правителство в София Каулбарс

29/17 октомври 1886 г.

 

Съжалявайки искрено за пагубната и безразсъдна насоченост на княжеството в последно време, долуподписаните обещаваме да спазваме неотклонно както в качеството си на обикновени граждани, така и като обществени дейци следната програма:

1. При никакви условия и никога да не допускаме на престола на княжеството някой от принцовете Батенберг.

2. Да избираме княза съгласно съветите и указанията на руското императорско правителство.

3. Да осъществяваме международните отношения и да изпълняваме задачите на княжеството именно според съветите и с подкрепата на Русия.

4. Да устройваме и подготвяме българската войска според плановете и началата, одобрени от руското императорско правителство.

5. Да развиваме вътрешното устройство на България въз основа началата на православното християнство, като внимателно отстраняваме от него нелепостите на демокрацията.

6. Да възпитаваме юношите и народа в духа на християнската нравственост и с тази цел внимателно да отстраним крайните елементи от учебните заведения и да обуздаем дейността им сред народа.

7. Да уважаваме свято законите и да им се подчиняваме безусловно.

8. Да вземем сериозни мерки, за да се поставят съдилищата в условия, гарантиращи свято безпристрастие и справедливост при раздаването на правосъдие.

9. Да се обезпечат всички намиращи се на държавна служба лица със справедливи и безпристрастни закони, относно приемането и уволняването им от служба, както и при повишение и излизане в пенсия.

Подписи: Бурмов, М. Балабанов и Д. Цанков.

 

N 27.

Донесение от военния комисар на руското правителство в София до министъра на външните работи Гирс

 

30/18 октомври 1886 г.

М. г. Николай Карлович,

Вчера и днес някои от нашите привърженици в България ми подхвърлиха мисъл, за която се считам длъжен да известя ваше високопревъзходителство и която при сгода може да се има предвид. Предложението на тези господа може да се нарече полуокупация, тъй като изразът е най-близо до същността на долуописаното.

Тези господа изхождат от съвършено правилното предположение, че упорството на значителна част от българската армия срещу нас е основано изключително на упорството на офицерите. Всички нисши чинове твърдо държат страната на народа и ще тръгнат с нас. Ето защо предложението се свежда до това да се даде решителен тласък на нисшите чинове и главно с тяхно участие да се избави страната от правителството на терора. По тяхно мнение за това е необходим само малък отряд наши — около бригада, състоящ се от три рода войски. Този отряд трябва да пристигне във Варна неочаквано и веднага да превземе намиращото се там подразделение; българските офицери да се качат на кораби, като се заменят с руски, под чието командване подразделението ще продължи нататък с нашите войски. Във всички останали гарнизони ще се наложи да се прави същото, като се оставят в страната само тези български офицери, които са ни предани.

Разбира се, този план е изпълним само ако Европа се съгласи с окупацията, а ако такава се осъществи, ще бъде по-добре и по-правилно да се изпратят по-голямо количество войски...

Приемете и пр.

Каулбарс

 

(Из "Авантюрите на руския царизъм в България. Документи от царските архиви", изд. СТЕНО, Варна, 1991 г. Първо издание: "Авантюры русского царизма в Болгарии. Сборник документов", Государственное социально-экономическое издательство, Москва, 1935)