Иван ИВАНОВ

На 01. 03. 2021 отдадох апартамент под наем. В интернет прочетох, че трябва всяко тримесечие да подавам декларация и да внасям авансов данък. Днес отидох в НАП, за да разбера точно как да постъпя и да се разплатя с държавата. На входа ме посрещнаха 4 (четирима) портиери-охранители и една служителка на НАП.

Обясних за какво съм дошъл и те ми отговориха, че няма кой да ми даде информация и ми връчиха една рекламна брошура на НАП. Казаха ми да се обадя на Националния телефон, записан в нея. Веднага набрах посочения телефон и след дълги реклами, обяснения и следване на записаните инструкции, най-накрая ми вдигна служител на Централата. Обясних, че се обаждам от НАП, откъдето са ме насочили към тях, за да ми дадат необходимата информация. Отсреща служителката пощръкля! Поиска име на този, който ме е насочил, но така крещеше, че служителката до мен чу и моментално избяга. Отсреща вежливо ми обясниха, че трябва да попълня данъчна декларация, образец 55, а портиерите ми дадоха!

Прегледах въпросната бланка пълна с объркващи, неясни и излишни текстове и усетих, че няма да мога да се справя. Попитах кой може да ми покаже, поне първия път, как се попълва, а по-нататък сам ще се оправям. Портиерът ми каза заговорнически да отида на гише Информация и да кажа, че искам "Счетоводител на повикване".

Така и направих. След 2-3 минути дойде една госпожа и аз ѝ обясних, че искам някой да ми покаже как се попълва въпросната декларация. Тя подскочи и каза, че това не е нейна работа и отново ме насочи към националния телефон, или да съм намерел частна фирма да ми попълни Декларацията!

Казах ѝ, че вече съм звънял и те са ми поискали име на служител, който ми е отказал съдействие и я помолих да ми каже името си. Моментално тонът се смени и ме поведе навътре в сградата. Влязохме в огромен салон с много, много бюра, с прозрачни прегради и зад всяко имаше човек. Клиенти имаше 3-ма или 4-ма. "Счетоводителят на повикване" ме заведе пред едно от бюрата, където ни посрешна раздразнена служителка. Водачката ми побърза да ѝ обясни, че съм звънял на Националния телефон и най-после ме попитаха какво желая.

Пак обясних, че искам да бъда лоялен данъкоплатец, като си платя авансовия данък, но някой трябва да ми покаже как да попълня Декларацията си. Набързо ми обясни как става и се оказа, че просто трябва да попълня моите лични данни и отпред да изчисля и попълня доход и дължим 10 % данък, намален с 10 % "Присъщи разходи". Всички други графи от четирите страници на Декларацията се оказаха излишни.

Госпожата три пъти смята на калкулатор 10 % от 900 лв. и накрая ми каза да си го сметна сам, защото нейния калкулатор не бил добре. Ако зная кой ѝ е бил учител по математика, бих го удушил с голи ръце, въпреки 70-те си години! Подаде ми бланката и търпеливо ме наблюдаваше как смемям очила и се взирам в дребния шрифт, т. е. наблюдаваше ме как ѝ заработвам заплатата...

Повярвайте ми - истински съжалих, че плащам данък, от който тя и тия около нея получават заплати. Е, наистина няма такава държава. И двамата ми сина живеят в чужбина и ми казаха, че там просто няма хартия - обаждаш се, че си получил еди-колко си приход и те ти казват колко данък трябва да преведеш по еди-коя си сметка. Това е...

(Бр. 2/2022 на „Златоградски вестник”)