Пристанище Порто Лаго е освободено от българската армия на 7 ноември 1912 г. Беломорска област става част от България и на 12 ноември 1912 г. e създадено Българско морско комендантство в Беломорието. В пристанището на Порто Лагос е Военноморска пристанищна служба „Порто Лаго“.

Със заповед на цар Фердинанд от 1 януари 1915 г. е образувана като самостоятелна флотска структура „Български беломорски флот”. Тя се състои от „Портово капитанство – Порто лаго“ и „Портово капитанство – Дедеагач“, със съответния щат и няколко лодки. След включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. на страната на Централните сили, пристанището в Порто Лагос е обект на многократни артилерийски атаки от разположените в района на Бяло море военноморски съдове на Антантата. В Порто Лагос България усилено проучва да бъде построено главното българско пристанище на Бяло море.

След Солунското примирие, освен Беломорската област, под френска администрация попада и цялата флотска инфраструктура. Въпреки клаузата в Ньойския договор, на България да бъде предадено териториалното владение на пристанище Дедеагач, както и предвоенните планове за изграждане на крупен флотски център при Порто Лаго, тези условия остават само на хартия...

(Бр. 2/2022 на „Златоградски вестник”)