Евгений КЪНЕВ

Няма начин, ако спорите с някой от двата вида русофили, да не стигнете до САЩ.

Това е голямата им болка. Говориш за вредната роля на рубладжиите, ще чуеш колко лоши са грантаджиите (по-семплите дори казват долараджии).

Говориш за дългосрочен договор за газ с американски доставчик - ами то пак нямало диверсификация, защо да сменяме Газпром.

Говориш за остарелите съветски самолети - е, то видяхме какво стана с американските…

Говориш за руските партии у нас - ами те ПП и ДБ са американски…

И т. н. И колко му трябва на драгия зрител или читател да клъвне. “Абе всички са маскари” - ще заключи той, “Един българофил няма, ей!”

Как да им обясниш, че парите и договорите от Америка не идват с куфарчета, под масата, от тайни сметки? Или че се кандидатства за тях с някакви умения на конкурсен принцип?

Или че ако искаш да купиш нещо, си има правила, процедури, институции, прозрачност и т. н. “бюрокрация”, която руските откати ”спестяват”. Или че тези правила важат и за двете страни в сделката и при неспазване има последици (както неустойката за самолетите), а не само за едната, както е в руските сделки. Или че ясно заставаш с името си като реципиент, а не като четирихилядник, работещ под прикритие.

Или ако искаш работещо правосъдие и си против корупцията - не си американска партия. А нали искаме да ставаме развита държава с правила и справедливост?

Какво по-българофилско има да правим нещата по западния начин?