Мартин ДИМИТРОВ

Когато говорим за ваксинацията и строгостта на мерките, които се предприемат със закъснение, всъщност най-вече става дума за това, че с поведението и мнението си ние все повече се лишаваме от възможността както да придобием колективен имунитет, така и да се отворим отново, поне частично доближавайки се до предишната нормалност. От стотиците коментари оставам със следните впечатления:

- Не един и двама наши сънародници имат достъп до строго класифицирана информация, разкриваща цялата „истина” за ваксините;

- Не един и двама българи лично и непрестанно четат научни и медицински доклади, което им дава „познанието” да ни обяснят “истината”, опровергавайки ваксините;

- Не един и двама българи имат достъп до най-светлите умове в медицината, които някак лично са им подшушнали, че това с ваксините е мижи да те лажем;

- Не един и двама наши сънародници смятат, че свободата е да правиш каквото си искаш, и че демокрацията, и тя нещо такова.

Само ще им кажа, че да правиш каквото си искаш, не се нарича „свобода”, а се нарича „Люлин през нощта”. Приятели, ние имаме огромен комуникационен проблем. Умовете ни са пробити и промити от фалшиви новини. Възстановяването на свободата на словото и създаване на предпоставки за възвръщане на доверие в медиите трябва да бъде основен приоритет за следващото Народно събрание и за следващото управление.

Защото без свобода на словото нищо няма да стане. Свобода на словото, обаче, не е да говориш каквото си искаш. Свобода на словото е да имаш възможността да кажеш истината, базирана на аргументи и факти. А това, което ни се случва в момента - да отричаме науката, да отричаме авторитетите и да отричаме фактите - това е много по-близо до Средновековие, отколкото до модерен свят.

(Бр. 1/2022 на „Златоградски вестник”)