Юлиян ПОПОВ

Под мантрата „другата гледна точка”, някои от приятелите тук публикуват изложения на разни рускини, живеещи в България, които са оплакват как не им чували гледната точка и по медиите звучи само „западната”... След което се започват едни изложения как Украйна няма уточнени граници, тя е незаконна държава, няма и украинци, а всички са руснаци...

Това явно лови доста лековерни потребители, които клъвват и разпространяват тези пренебрегнати „гледни точки”. Аз продължавам да се удивявам на това глупаво лековерие, част от руската хибридна война, с която режимът там иска да оправдае агресията и ненавистта си към всички свои съседи. Без да се правя на особено или по-прозорливия тук, разбира се, с тези редове само насочвам към идеята за лесното разпознаване на тези „загрижени” за истината граждани: те обикновено започват с думи като „нямам симпатии към Путин, но...”, или пък: „ненавиждам Путин, обаче...”; а може и: „Аз се смятам повече българка, отколкото рускиня, но истината...” – и се започват онези кремълски сълзливи исторически опуси, които най-малкото би трябвало да са смешни в очите на всеки нормален човек.

Т. нар. „друга гледна точка”, по която реват доста руснаци и рускини у нас, а и обикновени българи, предимно „русофили”, разбира се, не може да включва по никакъв начин оправдаване на варварството на убиеца Путин.

Който, пак да повторя, трябва да бъде проклет и обявен официално от нормалния свят за „персона нон-грата”, да бъде обвинен в престъпления срещу човечеството и съден в Хага.

А страната му - изхвърлена от ООН и оставена да дояде бомбите и ракетите, които има достатъчно. Убиецът може и трябва да бъде смачкан и без ракети и бомби. И колкото по-бързо стане това, толкова по-малко убити хора ще имаме.