+ Споменът на Василка Станчева, родена Никола Шавкулова, написан в София на 10 февруари 1982 г., ни е предоставен от г-н Дойчин Станчев, правнук на Никола Шавкулов от Прилеп

След избора на председателя на 47-то Обикновено народно събрание на България – Никола Минчев, и по-точно, когато стана известно, че той е родственик на златоградския депутат в две народни събрания преди 9 септември 1944 г., о. з. полк. Сирко Станчев, заваляха въпроси към нас за връзките и приноса му към нашия град, като високопоставена личност в тогавашна България.

Тъй като такива подробни материали излязоха в доста медии, а в ЗВ многократно сме писали за него, в този брой предлагаме на нашите читатели един кратък спомен на съпругата на Сирко Станчев – Василка, която също много често е идвала с него в Златоград. Тъй като тя е родом от Солун, споменът ѝ се отнася до нейното детско преживяване по време на Солунските атентати, извършени от дейците на ВМОРО и чиято цел, както знаем, е Европа и светът да обърне внимание към трагичната съдба на българите в Македония по време на нейния османски период и последвалото избухване на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

По-долу в страницата предлагаме и едно писмо до редакцията от нашия приятел от Смолян, историка Андрей Печилков, от което става ясно циничното отношение на убийците на Сирко Станчев към неговата овдовяла съпруга.  

Василка Николова Шавкулова - Станчева е дъщеря на прилепския търговец, общественик и благодетел на ВМОРО и ВМРО Никола Шавкулов и Катерина Ив. Хаджимишева от изтъкнатия велешки род Хаджимишеви. Василка Шавкулова е съпруга на българския офицер, народен представител и адютант на цар Борис III – полк. Сирко Станчев и прабаба на председателя на 47-то Българско обикновено народно събрание – Никола Минчев.

Василка Шавкулова от Солун е дъщеря на Екатерина Ив. Хаджимишева от Велес от изтъкнатиот велешки род Хаджимишеви. ЗВ

...

По отношение на Солунските атентатори бих искала да опиша впечатления и преживявания по тоя повод, като съвременница (дете на 5-6 години). И така, седим си с мама и баба (стара мама) във всекидневната стая, баща ми отсъства, заминал преди известно време в нескончаемите си пътешествия по широкия свят. Изведнъж осветлението от светилен газ прекъсва, настъпва непрогледна тъмнина, която залива целия град, започват страшни пукотевици и избухвания на бомби. Останали без мъж вкъщи, мама и стара мама в недоумение изпадат в паника, тъй като нищо още не е известно, а ние живеем в откъсната част от центъра (Пиргите), а гърмежите се чуват от центъра на града. След малко време виждаме, че в морето пламва силен червен огън, който осветява целия град, гори френския кораб „Гвадалкивир“, подпален с адска машина от българския атентатор Павел Шатев (той единствен остава жив от другарите си, заклети млади атентатори). На съседния ъгъл на нашата къща се намира Областното управление на Солунския вилает със своя управител Вали паша. В едно от зданията, отделено с голям дувар от управлението, е харемлъка на пашата (бивали сме канени, като близки съседи от първата жена на пашата Валиде ханъм, на кафе и шербети с мама и стара мама).

И така след известно време виждаме, че пристигат пред отделения вход на харемлъка няколко голями закрити файтона, наречени „ланда“ и спират пред входа на харемлъка. Започват тихичко да се прокрадват забулени ханъмите на пашата с техните деца, качват се на ландата и изчезват неизвестно къде. Това още повече обезпокоява домашните ми. Седим облечени цяла нощ без осветление, тъй като се страхуваме да запалим дори и свещ, без да знаем какво ни чака.

На другия ден в ранните часове чуваме, че се звъни и тропа по входа ни, стара мама решително се отправя и отваря вратата на двама въоръжени заптиета с фесове и пушки, които търсят домакина на къщата, имало акция да се арестуват всички българи в града. Чичо ми Димитър е бил вече закаран в известната кула край морето - Беяз куле, но тъй като баща ми отсъстваше, те пожелаха да обискират домът ни. Моята мила стара мама, безстрашна и внушителна старица, побутва младата си снаха, моя майка, да се прибере в стаята си и тя със старческия си авторитет тръгва със заптиетата да обикаля къщата, за да им докаже, че татко действително го няма и че няма скрито оръжие в дома. Обискът скоро се привършва и заптиетата учтиво ни напускат. В тази тревожна нощ се състоеше моето детско изпитание на българка от Македония. Книгата с цялото описание на Солунския атентат, е картинно описана от самия Павел Шатев, единствения жив атентатор. Не е лошо всеки българин с македонска жилка да я прочете. Всичко описано тук, е лично мое преживяване, съпроводено с детски и юношески спомени.

(Бр. 22/2021 на „Златоградски вестник”)