+ Или как Лазар Юргов успя да се ожени за един ден, за мома от Райково

Юлия Благоева-ШОПОВА

В миналото, както знаем, християните в Златоград били по-малко на брой, затова ергените, пък и момите, трудно си намирали партньор. Затова ергените тръгвали да си търсят жени от Устово, Райково и Смолян, които тогава били отделни селища, а и от околните им села.

Така жените, които идвали по този начин в града, били наричани „горшни жени”, т. е. от по-високите, по-горните части на планината. Помня много от тях, а някои от най-възрастните си бяха с характерната смолянска родопска носия. Най-много от тях бяха в махалата, наречена „Гърмът”: Марийка Юргова, Слава Русинова (Шиминска), Донка Сивриева (баба на писателя Станислав Сивриев), Кировица Сивриева, Василка Ванчева (по баща Каишева), Лика Колешева (бабата на Виктор Калев).

По-нататък в същия квартал бяха Кукупетковица, Хаджидимовица, Джинджовица, Бечковица... В по-ново време си спомням Мария Сивриева, Мария Лихачова, Зорка Малашева, Иванка Андреева, Йорданка Хекимова и др.

Дълго се помнела сватбата на Хаджидимовица, защото била от богато устовско семейство. Сватбарите дошли на коне и мулета с много чеиз, а булката била богато нагиздена.

В „Малка река” също имаше „горшни жени” – Паношка Цунцова, Марийка и Донка Марински, сигурно има и други, които не спименавам, но Весела Пачилова веднъж ми разказа как майка ѝ - Марийка Юргова, по баща Беширова, се е омъжила са един ден.

Баща ѝ, Лазар Юргов, тръгнал да си търси булка в Райково, но не как да е, а с лека кола – единствената по това време в Златоград, собственост на Величко Хекимов, и с още двама негови приятели. Спрели пред т. нар. Тютюнев склад в Райково и чакали да излязат работничките. Когато момите заизлизали от сградата, Лазар, бааща ѝ, харесал една от тях и тръгнали след нея. Малко преди дома ѝ приятелите я спрели и запхочнали да я уговарят. И тя се съгласила – видяла лъскавата кола, а и знаела поговорката, която казва, че в Чепеларе крава да си, а жена в Даръдере, т. е. жените са на особена почит в Златоград. А и харесала младия човек. Събрала си багажа и без съгласието на майка си, тръгнала към неизвестното.

Когато пристигнали, цялата махала се събрала да види булката. И чак след известно време дошла в Златоград нейна леля, да види как е. видяла, че семейството има доста ниви и добитък, а и къщата била стегната, и се успокоила. Майка ѝ обаче се сърдела още дълго време, докато се роди първото ѝ дете – Весела Юлгова, по-късно Пачилова.

Марийка и Лазар живяли в разбирателство и взаимно уважение дълго, но златоградчанки признаваха на „горшните жени” едно хубаво качество, а именно, че са „по-сърчовити” от местните, т. е. по-сърдечни...

(Бр. 22/2021 на "Златоградски вестник")