+ На 9 декември преди 94 години - България и Гърция подписват спогодбата „Моллов-Кафандарис“

На 9 декември 1927 год. в Женева българският и гръцкият министър на финансите сключват т. нар. по техните имена „Спогодба Моллов-Кафандарис”, за уреждане задълженията между България и Гърция. С нeя Бългaрия cи плaщa държaвния дълг към Гърция c имущеcтвoтo нa бългaрcкитe прeсeлници, т. e. c къщи, ниви, инвeнтaр и т. н.

Договорът е предшестван от Спогодбата Калфов-Политис от 19 септември 1924 г., която би трябвало да осигури и гарантира националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България.

България подписва и двата договора и се придържа към задълженията, произтичащи от тях. В Гърция договорите никога не влизат в сила. Като следствие на няколко големи бежански вълни и на двете спогодби между България и Гърция, от територията на днешна Гърция "доброволно" са изселени около 400 хиляди души. На бежанските визи над печатите е подчертано условието за изселване, което гласи: „Без право на завръщане”. Пo тoзи нaчин сe урeждaт финaнcoвитe oтнoшeния мeжду двeтe cтрaни, a впоcлeдcтвиe Бългaрия трябвa дa изплaти oбeзщeтeниe нa нeйнитe грaждaни, чиeтo имущеcтвo e поcлужилo зa пoгacявaнeтo нa държaвния дълг. По-важното от нея:

. Спогодбата заменя плана за изплащане на изселническите имоти от 1922. Тя се състои от 10 члена и съдържа нови моменти. Запазва се постановката 10% от стойността на имота да се плаща веднага, а за останалите 90% да се издават облигации;

. Спогодбата е един международно-правен акт, с който България потвърждава обезбългаряването на Западна Тракия и Южна Македония;

. При сведенията за насилственото изгонване на българите, в договорите с Гърция няма никаква ‚,вратичка‘‘, която да позволи завръщането им или поне спазването на правата на останалите там българи. ОН съдейства за узаконяването на етническата чистка.

И малкото справедливи искания на България относно тракийските българи, там се оказват илюзорни. На 29 март 1928 г. видният тракийски деец Димитър Попниколов в качеството му на елховски представител от Демократическия сговор произнася една от най-силните си речи в Народното Събрание. Словото му е изградено на солидна доказателствена база, от български и гръцки произход, включително и на съхраняваната в Обществото на народите в Женева документация. Публично той нанася един от най-силните удари срещу гръцкото варварство по отношение на българите, които чрез всякакви издевателства са принуждавани да декларират и продават на безценица имотите и имуществото си и след това прогонвани в България. Ето неговите думи:

,,Г.г. народни представители! Не можем и не бива да не признаем и да не оценим усилията от страна на правителството, респективно на г. министъра на финансите и на г. министъра на външните работи, да защитят при подписването на тая спогодба, колкото е възможно по-добре, материалните интереси на българската държава, а косвено, с това и интересите на изгонените от Гърция българи. Но тая спогодба има и една национална, една политическа страна. Тя е допълнение на конвенцията за „доброволното“ изселване на етническите малцинства. И като такава, тя не може да не се разглежда във връзка с тая конвенция. Както е известно, България бе заставена да подпише тая конвенция за взаимното и „доброволно“ изселване на етническите малцинства същия ден, когато й се поднесе да подпише и Ньойския договор, без да има дори възможност да я проучи и да направи своите възражения.

Конвенцията за взаимното и „доброволно“ изселване на малцинствата между България и Гърция е израз на вековната политика на елинизма да измени етническата физиономия на българските области на Балканския полуостров...”

(Бр. 22/2021 на „Златоградски вестник”)