+ „Етническият мир", който практикува Доган, е модел, който има своята висока цена - все по-голямата, ненаситна паст на институционализираната корупция...

Огнян МИНЧЕВ

Днес има много заявки за лидери. За някои от тях е достатъчно да донесеш 5 картона яйца на площада и да ги метнеш по фасадата на празния вечерно време МС или НС. Колко му е - данъколатци бол, ще платят почистването... Подчертавам важен акцент в позицията на Христо Иванов: В момента има две ясни формации, които са и напълно противоположни. Това са „Демократична България" и ДПС."

Във фокуса на протеста бе оставката на ББ - това е нормално. Толкова нормално, колкото бе нормално през 2013 г. да се иска оставката на Орешарски, преди това - пак на ББ, преди това - на Станишев. Публичната отговорност се носи от този, който е начело на изпълнителната власт. Но България от 20 години насам не е имала премиер, който може да взима суверенни решения и да е зависим само от своето парламентарно мнозинство. От 2001 г. насам всеки български премиер е във все по-голяма степен зависим от волята и решенията на една все по-сенчеста фигура на име Ахмед Доган и неговата непублична пирамида на властта. ДПС не е просто политическа партия. ДПС е пирамида на властта, която има най-малко три измерения.

Първо - етническа корпорация, която контролира целокупния живот на турските и мюсюлманските общности в България.

Второ - корпоративен олигопол, достигнал в наше време до монополна структура, задушаваща и експлоатираща обществото през подчинение на държавата.

Трето - политическа партия, която и на власт, и в опозиция успява да играе ролята на основен кадровик на държавата, чрез съвместни действия с етническата и корпоративната страни на пирамидата. Кадрува се с една основна, да не кажем единствена цел - мащабна, безмилостна, безконтролна корупция, експлоатация на националните ресурси за целите на властовата пирамида на Сарая.

Сараят - метафора на цялата тази постройка. Но не бих искал да бъда разбран погрешно - корупцията не е специалитет единствено на ДПС - тя е обща срамна болест на българската политическа класа. Сараят е творецът на конкретната система на корупционен контрол върху публичните институции.

Публичната власт в България е магарето. Сараят е ездачът. Казвам "Сараят", а не Доган - защото зад фигурата на почетния председател стои цялата невидима, всеобхватна власт на посткомунистическия олигархичен картел, на неговото основно ядро.

Какви ресурси дадоха възможност на този човек да придобие толкова голяма и неформална разпоредителна власт?

Контролът върху етническите отношения е от основен интерес за всяка империя и залязващият Съветски съюз учреди специфични инструменти за контрол върху етническия мир, или етническото напрежение, в голяма част от своите откъсващи се провинции. Този контрол е основен механизъм за имперско завръщане - в период на нов имперски възход. През 1990-та в България бе създадено ДПС - кондоминиум на руско и турско влияние върху крехката и уязвима българска квазидържавност в десетилетията на прехода. Политически проект с добри валенции на изток и на запад. Българските политици идват и си отиват, Доган и ДПС остават. Защото контролът върху баланса на българския политически процес е и си остава в техните ръце.

Доган има модел на "етнически мир" и го практикува. Този модел има своята висока цена. Тази цена е все по-голямата, ненаситна паст на институционализираната корупция. През 90-те години бе поставена под контрол общинската власт в смесените райони. През първото десетилетие на нашия век - основни структури и позиции в националната администрация. При ББ-1 и в решаваща степен при Орешарски - бяха завзети кадрово - отгоре до долу - йерархиите на специалните служби и на правосъдието. При ББ-2 и днес - при ББ-3, имаме тотално проникване в системата на обществените поръчки, ключови позиции в изпълнителната власт.

Не казвам, че искането на оставката на ББ не е значима цел за настоящия протест. Тя е и справедлива цел - заради доброволното сътрудничество с пирамидата на Сарая. Искам обаче да добавя, че оставката на ББ и неговото правителство ще означава отново смяна на магарето, а не на ездача. Затова оценявам позицията на Христо Иванов - всичко е възможно на българската политическа сцена след промяната, която назрява в предстоящите месеци. Едно е ясно и неоспоримо - ако си начело на политически проект, който иска да промени системата на олигархичното управление в България, ти трябва да се бориш не за смяна на магаретата под ездача. А за бързо и окончателно хвърляне на ездача на земята.

Не зная доколко ДБ може да се противопостави на ДПС. Не зная дали ще устои докрай в осъществяването на тази цел. Днес позицията на нейния лидер се откроява с ясната заявка на тази цел - за дълбока, структурна промяна на системата на държавно управление в България. Затова назрява вътрешен конфликт между различните фракции на протеста срещу настоящото управление. От едната страна са тези, които искат да "метнат в дерето" и магарето, и ездача. От другата страна са тези, които искат да премахнат магарето и да се споразумеят с ездача да язди тях през следващия парламентарен мандат. "Ела, виж ме ага, колко добро и послушно магаре ще бъда..." Аферим, аферим, ешек ефендилер!

(Бр. 22/2021 на „Златоградски вестник”