+ Акценти от разговора ни с писателя Петър Краевски, автор и водещ на предаване за хумор и сатира в Радио Пловдив на БНР, по повод излизането на книгата на Юлия Благоева-Шопова „Златоградският хумор” („Славена”-Варна, 2021)

Ефим УШЕВ

Можем само да ви благодарим за интереса към тази наша книга.

Първо обаче да кажем за вашите слушатели, че тази книга не е „бяла лястовица”, не е първата книга в Златоград от местен, златоградски автор. Това е само поредната книга от една цяла поредица от книги в Златоград, която поредица ни дава основание да говорим за „издателската революция”, която преживяваме през последните двайсетина години.

Преди „Златоградски хумор”, за която ще говорим сега, излезнаха книгите за златоградската народна поезия, за златоградския дневник на даръдерските даскали от 1852 г., излезнаха и четирите книги за местната история, под общото заглавие „Златоградски страници”. Тук, разбира се, можем да споменем и книгата с изследвания за златоградския писател Станислав Сивриев, по повод неговата 85-годишнина, но и книгата за българския родопски фолклор в Ксантийско, от района на на Южните Родопи. Така че книгата на г-жа Юлия Благоева за хумора е само последната засега от поредицата наши книги за златоградската история и култура, на която аз имам честта да бъда редактор и съставител.

Да кажем и това, че общото в тези книги е фактът, че те са „заченати”, така да се каже, по страниците на „Златоградски вестник” през изминалите 30 години на неговото излизане. Конкретно за книгата на г-жа Благоева – аз и в предговора си към нея отбелязвам, че тя няма вицов характер, каквито често са издавани иначе из родопското землище. Книгата има своята стойност и като белетристичен елемнт, защото тя умее увлекателно и интересно да разказва. И затова може би някога привлякоха вниманието на колегите от в. „Стършел”, които бяха тук и се срещаха с нея. И дори осъществиха един свой проект в Златоград, резултата от който бе хумористичния сборник, който издадоха. И знаете ли как се казва този сборник? Заглавието му е „Яце сме каматни” и аз бях много изненадан наскоро, когато на среща с ученици от местната гимназия ме запитаха дали можем да разглеждаме книгата на Юлия Благоева като своеобразно продължение на онази, издадена от редакцията на в. „Стършел”?

Отговора ми беше, че да, това наистина е така, защото и тогава основното в сборника „Яце сме каматни” бе златоградския хумор, неговата особеност като свежест в битието ни, каквато е и задачата, в чисто художествен смисъл, на сборника на Юлия Благоева.

Но какво е особеното в него, с какво хумора тук се различава от другаде?

Бих казал, първо, че хуморът си е хумор навсякъде, защото навсякъде в живота той съществува. Може да се каже обаче, че рородпския хумор се отличава все пак със своя диалект. И ако читателят отвори на раздела от книгата с крилатите изрази от говора на златоградчани, ще остане приятно не само изненадан, но и привлечен от искрящите хумористични попадения и от специфичния начин, по който са изказани.

Разбира се, както всеки хумор, и златоградският е хванат, т. е. роден е от чисто житейски ситуации в самото общуване на хората на чисто битово ниво, но и и от дългогодишната практика на авторката като учител в местното училище.

Така че, това са не само дочути или разказани ѝ от нейни близки интересни ситуации и случки, но и съвсем лични наблюдения и преживелици в нейното лично битие на един български учител.

Между другото да ви кажа още нещо за авторката – Юлия Благоева е възпитаник на легендарния Родопски пансион в Пловдив и е написала много интересни спомени за престоя и обучението си там и аз бих препоръчал на пловдивските издания да се поинтересуват от тях и по възможност да ги публикуват. Те биха били много интересни и за пловдивския читател, не само за златоградския...

(Бр. 22/2021 на „Златоградски вестник”)