Днес взех много трудно решение за мен. Накратко:

Аз, шампион и рекордьор на Русия по фридайвинг, съм един от топ спортистите в този спорт, инструктор по фридайвинг с 9 години опит и йога преподавател. Аз съм майка на две деца и гражданка на Русия. Реших да не представлявам страната си повече на международни състезания, дори това да означава край на спортна кариера. Аз направих своя избор не от факта неизбежност, а според собствените си убеждения.

Това, което заявявам, е нищожно на фона на кошмара, който се случва сега. Но за мен е важно да изразя позицията си. Напълно неясно как аз, с невъзможността си да мълча, ще продължа да живея в държава, в която 15 години затвор за "предаване на родината". Но все още не умея да мълча. Все още не мога да си представя и не искам да мисля как живеят хората в Северна Корея.

Категорично съм против режима на Путин и войната в Украйна, започната от руското правителство. Не виждам никакво оправдание за настоящата политика на други държави, замесени в това кръвопролитие. Аз съм гражданин на ТАЗИ държава и като руснак нося отговорност за случващото се тук и сега. Аз съм етнически руснак, нямам украинска кръв, но имам много приятели и роднини в Украйна и имам достатъчно информация за случващото се там сега. И без значение кой и колко е грешал в миналото: днес милиони хора живеят в ада. И тези руски танкове преминаха границата на Украйна. От малка израствам с идеята за подвиг на съветския народ през Втората световна война. За това, че ние, руснаците, сме наследници на героично минало: народ-победител, народ-освободител и никога няма да допуснем война.

Аз съм от тези, които чуват звуците на химна на СССР тръпки.

С напредването на възрастта научих за ужасите на ГУЛАГ и милионите доноси.

Спомням си разпадането на СССР и разпалването на националистически войни в цялото постсъветско пространство и си мислех, че ние, руснаците, няма да попаднем в прътите на политици, които се сблъскват с народите. Правителството ми най-накрая ме лиши от тези патриотични илюзии и слава Богу - една крачка от патриотизма към национализма. Срам ме е от страната ми. Вярвам, че човечеството е над неясните държавни интереси.