Peter Skipp

Най-добрият начин да се излекуваш от русофилство е да поживееш в Русия.

Така е от времето на дьо Кюстен (заминал от републиканска Франция в Русия, за да се порадва на монархия, върнал се отвратен и книга написал) и до днес.

Прекарах над два месеца в Ленинград през лятото на 1977, на езиков стаж.

В общежитието ни "для иностранных студентов", 200 м от „Площадь мужества”, имаше и българи.

Те, горките, бяха най-презрени от всички присъстващи националности (американци, британци, италианци, западногерманци, виетнамци, доколкото помня).

Зъд гърба им руснаците ката ден разказваха по виц-два от явно неизчерпаем масив "болгарские анекдоты" (общо-взето като нашите за милиционери, джигитайци или чукчи) и изобщо ги представяха като най-сдуханите възможни наивници, глупаци и подмазвачи. Дълбока надменна имперска омраза, сходна, но далеч надвишаваща оная, която бях доловил у някои британци към народи от бившите колонии.

Руснаците ме вземаха за британец, или по-скоро се преструваха, че ме вземат за такъв -- няма как да не са знаели, защото си бяха чисти ченгета. Но пък всички британци знаеха произхода ми.

Само аз си знаех какво ми беше отвътре, слушайки всичко това ден след ден.

Слава Богу, че британците до един бяха свестни типове и освен това разглеждаха внедрените съветски ченгета като долнопробни доносници и жалки черноборсаджии, презирайки ги дълбоко.

Но няма да забравя колко дълбоко унизително и оскърбително бе отношението на "двойните освободители" към българите.

Оттогава, попадна ли на българин-русофил, най-искрено го съветвам непременно да посети Русия. Още първия ден местните ще го излекуват.

Забележете, че посетилите Русия русофили са изчезващо малобройни. Тежката болест нанася пораженията си единствено върху незапознатите с "великата държава".