МИСИЯ
Когато властният пръст на съдбата
уверено сочи към тебе,
когато отдавна е вече пресмятан
дори и най-жестокият жребий,
не се и опитваш даже да скриеш
страха от болката и неуспеха,
умората и самотата намяташ,
като уютна топла дреха...
И тръгваш.
Не молиш, не търсиш пощада,
не вземаш нищо със себе си,
защото там, където те чакат,
не са ти нужни доспехи,
нито щитове, нито кинжали -
само безумно бяла съвест,
само истински огнени скрижали –
като огън да минеш пътя си!
В деня на траура, когато
оплаквахме невинните младенци...
В деня на траура, когато
открих, че съм забравила гробовете
на близки и любими хора...
И днес животът продължава.
Хората работят, тъпчат се и пият,
злобеят, мръсно псуват...
А аз съм неприлично красива
и неприлично жизнерадостна.
Вишните и сливите цъфтят.
До гробове и кръстове –
на самото гробище!
(Бр. 21/2021 на „Златоградски вестник”)