Усещане за жена

 

Сетивата са входове,

през които ме е превземала

и съзнанието ми се е изпълвало

с извивката на ханша ѝ,

когато присяда.

С начина, по който ме целува,

превръщайки ме в желе,

единствено тя,

след толкова други опити,

единствено нейната

толкова кадифена кожа

под пръстите ми.

А после любовта си отива

и се оказвам така превзет,

че дори след години -

още не съм на себе си

и още се търся -

да бъда само с мен

за равновесие...

 

 

Любовта като психоанализа

 

Онази гърла с голямо гърло

и осъзната женственост

още обитава гората

на моето подсъзнание.

Пробива девствения ми сняг

със стъпки, по които

я разпознавам.

Но никога вече не я съзирам,

защото това е лов, не е любов.

И се оказах жертвата,

която мечтае да бъде отново

убивана нежно,

обезкостявана до съставните

                                 атоми,

а после - уста в уста,

докато не продишвах,

понеже не съм точно хищница,

каза не ям хора, нито мъже,

само хапя понякога...

И това беше смехът,

с който си тръгна -

сигурен знак,

че няма да има памет за мене,

защото меейки се, се разделяме

с миналото си...

 

(Бр. 21/2021 на „Златоградски вестник”)