+ Писмо от дългогодишния приятел на ЗВ Величко Пачилов, по повод редакционна бележка към статия от миналия брой

Уважаеми г-н Ефим Ушев, драги приятелю!

Едва на 17. 11. 2021 г. получих поредния брой на „Златоградски вестник“.

Сърдечно благодаря за талантливо и обективно написания от теб отзив „Родови хроники за родния град като творчески апогей“, публикуван в „Златоградски вестник“, бр. 17 от 29 октомври 2021 г., по случай излизането от печат на новата ми книга „Златоградски родови хроники“. И то въпреки дълбокото огорчение, което си изпитал след прегледа на книгата.

В него веднага проличава дългогодишния ти опит на журналист и литературен критик.

Благодаря също и за отпечатването в същия брой на вестника и на статията „Надарен математик, инженер и писател“ на д-р Константин Вълчев, изпратена от далечно Торонто, Канада, по случай моята 90-годишнина. В „Послесловие на редакцията“ ти изказваш огорчението си от факта, че „читателят ще види и много честото цитиране и позоваване на „Златоградски вестник“ като източник на информация, никъде обаче в тези 1100 страници той няма да разбере кой е бил редактор на този вестник, така широко отворил  страниците си за историята на Златоград, включително за историята на родовете му, в продължение на 32 години.“

Следва да допълня, че за всеки един цитат съм отбелязал съответния брой и година на вестника в който е отпечатан. Тук веднага искам да отбележа, че като източник на информация съм цитирал текстове и от много други вестници и списания като „Родопски глас“, „Родопа“, „Родопи“, „Тракия“ и други излизали от печат в продължение на общо сто години. И както е общоприето, към тези цитати съм посочвал само името на техните автори, но не и името на съответния редактор.

Веднага следва да отбележа, че написаните лично от теб материали, които са влезли в книгата, а те са два на общо около две страници (виж с. 799-805), са отпечатани в курсив, за да се различават от моя авторски текст. Съответно там, на тези две места, е посочено и твоето име, както и източника от където са взети.

Впрочем, също така в курсив са отпечатани и всички други материали, написани от други автори, чиито имена и източници също са отбелязани. При това повечето от тях ми бяха предоставени в ръкопис и благодарение на книгата станаха обществено достояние. Надявам се, че от това, а и от много други податки ще се разбере, че съм искал да подчертая приноса и на другите автори, за да се разбере, че книгата е плод не само на моят дългогодишен труд, но и на много други хора.

Що се отнася до свързването на твоето име със „Златоградски вестник“, моля да прочетеш началото на раздела „Хекимовци и „Златоградски сборник“ на с. 933, където е записано: “Отпечатването се осъществи благодарение на ентусиазма на Ефим Ушев, собственик и главен редактор на „Златоградски вестник“.

Независимо от всичко това, приемам, че в това отношение наистина съм направил пропуск, който те е огорчил жестоко, но повярвай ми, наистина не е преднамерено, а защото автоматично съм следвал общоприетите правила за отбелязване на цитатите. Този пропуск и на мен ми развали чувството на задоволство и облекчение, че най-сетне, след толкова много години труд, успях да завърша тази наистина сложна за писане и рекордна по обем книга. И при това да я издам със собствени средства, независимо, че синовете ми и сина на сестра ми ми предлагаха да поемат разходите. Защото наистина щеше да е по-справедливо, например в предговора на книгата, на с. 11, втори абзац отгоре надолу, след „Златоградски вестник“ да вмъкна още едно „с главен редактор и собственик Ефим Ушев“. И надявам се, че това щеше да предотврати тази силна буря от журналистически емоции от твоя страна, а също така и подобни такива емоции, но в доста по-слаба форма, от моя.

Надявам се, че за твоите читатели това би решило временно и задоволително проблема до евентуалната втора разпечатка на книгата.

Що се отнася до фотографиите, които съм ползвал от архива на „Златоградски вестник“, то те са означени в долния десен ъгъл със съкращението ЗВ, което се ползва и от теб в самия вестник. На някои от фотографиите на същото място са означени и други източници. Но, голямата част от тях са без означение. Надявам се мнозина да припознаят за свои едни и същи най-вече съвременните фотографии на старинните златоградски къщи и улици. И надявам се, да се радват, че те са намерили място в книгата. Разбира се има и фотографии, предоставени ми добронамерно и от отделни лица. Но, що се отнася до общите старинни изгледи на града и други неозначени фотографии, то те са предимно от моя архив и архивите на сестра ми Блага и леля ми Василка К. Карагьозова (1882-1969), които включват снимки от 1885 г. до наши дни. Освен това има и двайсетина старинни фотографии на големи художествени рамки от дебел картон. Впрочем публикуваната в същия брой на вестника снимка с хаджи Костадин Чанлиев, на която също имам оригинала, е отпечатана на с. 1001 на книгата ми, за щастие заедно с обратната ѝ страна, попълнена с имената на лицата собственоръчно от баща ми Станислав Пачилов (1900-1980). Така, че много от снимките, които ги има в твоя личен архив и в архива на „Златоградски вестник“, ги има и в други архиви. Но ценното на твоят личен архив и този на „Златоградски вестник“ е в това, че ти, като собственик на вестник и като журналист, имаш възможност да ги публикуваш, и ги публикуваш не само в своя вестник, но и във фейсбук, с което ги правиш достояние на широката общественост не само у нас, но и в чужбина.

Надявам се, че въпреки получилото се неприятно недоразумение, ние ще запазим и ще продължим да поддържаме приятелските си отношения, които впрочем поддържаме от дълги години, въпреки коренно различните ни политически възгледи и споровете по злободневните политически въпроси.

С пожелания за здраве и нови успехи,

Величко Пачилов,

София, 20. 11. 2021 г.

(Бр. 20/2021 на „Златоградски вестник”)