Юлиян ПОПОВ

На Слави Трифонов се дължи до голяма степен настъплението на русофилския фашизиран национализъм в България. Когато ИТН можеше да сформира правителство, не го направи и така отвори възможността Възраждане да влезе в Парламента. Така Възраждане се легитимира като реална политическа партия, получи солидна медийна платформа и подпомогната от медийна продажност или безотговорност, започна да трупа допълнителна популярност.

С твърденията как правителството ще се продаде заради Македония, ше жертва историята ни, националния ни интерес и други напълно нелепи твърдения, ИТН на практика не заема своя позиция.

ИТН разчиства поле за Възраждане. На всички е ясно, че при едни следващи изботи ИТН или няма да влезе в Народното събрание, или едва ще се вдигне над 4%-та граница. Тоест - ИТН веднъж хариза водещата си политическа политика в полза на една руско-фашистка организация, а сега отстъпва своя стабилна политическа позиция, пак в полза на Възраждане или на който и да било друг, който е в състояние да руши България.

ИТН извършва всичко това с напълно нелогични аргументи, които, подобно на ракетите на Путин, унищожават терени, които след това могат да бъдат заети от неясни обитатели.

Всичко това се извършва от човек, който не само не е в Парламента, но който и не стъпи в Парламента, когато беше депутат. Цялата политическа съдба на България става заложник на нещо като Баба Ванга, която никой не вижда, но която била казала нещо на някой.

Или на нещо като невидим шаман, който общува с незнайни гласове, които му шепнат на руски, турски, китайски или просто му напяват неразбираеми звуци дълбоко в пещарата, в която никой не е бил.

Отново голямата жертва е българският Парламент. Докато политическият дебат не се завърне изцяло в Парламента, със спорове, крясъци, ако ще със сбивания, но да е там, демокрацията у нас няма да се върне и политическата съдба на България няма да принадлежи на българския народ, а на неясните звуци дълбоко в пещерата.