Проф. Александър КЬОСЕВ

Ще кажа какво според мен следва от едностранното спиране на доставките на газ.

Това е мнение на лаик, което си позволявам да кажа, защото според мен всички „специалисти“, експерти и геополитически стратези се провалиха.

1. Русия не забелязва разликата между твърдата политика на Полша и „снишаващата“ се политика на България. Следователно няма никакъв практически или някакъв друг смисъл да се „снишаваме“ и да се опитваме „да не ядосаме“ Русия.

2. Това просто е знак, че за Русия страни като България нямат суверенитет и собствена политика, те не са субекти на геополитическата дъска, на която играят единствено „великите сили“. Следователно няма как да се защитава „българският суверенитет“ и „българският национален интерес“ чрез „приятелство“ с Русия.

3. Обратно - ние сме в състояние на вече обявена газова война с Русия и трябва да помислим за енергийната си сигурност на нейния фон.

4. Предстоят тежки месеци и трябва да си дадем сметка, че предишното ни всекидневие е в миналото. Върху експертите по енергетика и външна търговия, върху нашите евродепутати, както и върху правителството, тежи огромна, критична отговорност. Според мен зелената сделка трябва да бъде поне частично отложена за след войната.

5. Газът към Сърбия и Унгария не трябва да се спира, но с тези страни трябва да се предоговорят количества, които остават в България.

6. Истеричният популистки национализъм в момента не е истински патриотизъм, нито е в интерес на България. Той живее, или по-добре казано патетично - гори, в наивни исторически митологии, в които на „дядо Иван“ не може да му бъде отнета фолклорната роля. Затова в момента този „национализъм“ се оказва съзнателно (както е при Копейкин) или несъзнателно (както е при голям брой наивни българи) друга форма на путинофилство.

7. Разцеплението на нацията на русофили и русофоби трябва да отиде в миналото. Всеки русофил трябва най-накрая да забележи несподелената си любов. От другата, руска страна, има само българофоби.

8. Руската политика, досега неуспешна, е насочена към разбиване единството на ЕС и НАТО. Затова в момента това единство е ключовият национален интерес. Всяко тролене против него, всяко оспорване на единните политики по време на война е национално предателство.

От всичко по-горе следва твърда подкрепа на Украйна, включително с оръжие. Оръжейните мощности на българските заводи трябва да работят в тази посока. Друг е въпросът, че след края на войната трябва да има много сериозна ревизия на грешките, които бяха допуснати от ЕС и НАТО в енергийната политика, във външната политика към Русия, в икономическото обвързване с нея, в несправянето с феномена „Путин“ и пр.

Трябва да бъде изработена съвсем нова политическа линия на ЕС, да бъде най-накрая създадена нова европейска армия и енергийна политика, трябва да има и нова политика към Русия, която да подкрепя нейното нормализиране и приобщаване - дълъг процес, поне толкова дълъг, колкото е бил с нацистка Германия.