Розалин ХАДЖИЕВ

Тракийският култов комплекс, известен като ,,Крокодила“, при с. Добромирци, община Кирково, е с каменната провиралка и се смята за свещено място, тачено от хиляди години. Налице е една уникална приемственост през вековете, независимо от етнос и религия. Местното население го нарича още ,,Иель кая - вятърен камък“. Според  народните вярвания, трикратното провиране през каменната провиралка носи здраве при редица болести и помага при безплодие.

Според  съществуващо поверие, лечебната сила на това светилище е най силна на 5 срещу 6 май. Тогава има един момент, когато цялата природа  е застинала  при пълно безветрие и тишина. С настъпването  на 6 май излиза ветрец и започва приятното шумолене на листата на дърветата, сякаш цялата природа оживява. Вятърът е олицетворение на змея или змията-стопанин. Всяка пролет тя се провира през скални цепнатини и хвърля старата си наранена кожа, за да излезе с млада и здрава.

Змията още от дълбока древност се приема за безспорен символ на езическите богове Дионисий-Сабазий. Те били божества на умиращата  и възраждащата се за нов  живот природа, на плодородието, лозарството, гроздобера, веселието и ритуалната лудост. Информация за тези богове и техните светилища черпим от древногръцките и латински извори. Според тях траките почитали Дионис, когото наричали още и Сабазий, в кръгъл храм. Покривът на този храм бил с отвор, откъдето да проникват слънчевите лъчи. Може и да е случайност, но провиралката при с. Добромирци е с кръгла форма и отвор на покрива. Съвпадение навярно е и факта, че на броени метри от провиралката има триделен жертвеник, преминаващ в общ улей, удивително напомнящ за ръката на Сабазий.

Известен е жестът на Сабазий с трите вдигнати пръста – палец, показалец и среден пръст.  До нея им и голяма пещера, а пещерата за древните ни предци е била място за посвещение и връзка с отвъдния свят.

На тракийския култов комплекс при Добромирци има и множество по-малки и по-големи скални котли. Някои ги наричат ,,шарапани“, другаде се срещат под името самодивски кладенци или змейови дупки. След дъжд се пълнят с вода, която вода се смята за лековита. След трикратно провиране, там се оставят монети, като дар за полученото здраве, а на близкото дърво се връзва част от стара дреха на болния. Тръгва се напред и повече назад не бива да се обръщаш. Което може би е отзвук от легендата за Орфей и Евридика.

През отвора на покрива, всеки ден около обяд, слънчевите лъчи проникват във  вътрешността на провиралката и символично я оплождат. Явно това е проектирано от нашите предци преди много хилядолетия и е свързано с позициите на слънцето по време на лятното и зимно слънцестоене, както и равноденствието, тoест с годишния кръговрат  на природата и сезонната цикличност.

Дионис неизменно се свързва с виното, защото лозата е един от много ранните култивирани плодове. В района на тракийския култов комплекс и в момента може да се наблюдава зреенето на множество диви лози, които местното население нарича ,,куруци“, а плода им - ,,огорида“. Чепките дребно черно грозде са много сладки и наподобяват сорта ,,каберне“. Явно тракийското светилище при с. Добромирци е било с регионално значение за местните, където нашите предци периодично са се събирали и са извършвали своите тайнства.

(Бр. 20/2021 на „Златоградски вестник”)