Ефим УШЕВ

 

 

Национален математически семинар по теория на кодирането се проведе в Златоград наскоро. Провеждан традиционно, вече над 30 години, той е започнат от акад. Стефан Додунеков и сега носи неговото име, за да разглежда всяка година последните проучвания и резултатите от тях, постигнати от математическата колегия, занимаваща се с тази материя в България. Макар той да се провежда за първи път в Златоград, това всъщност е втората математическа конференция на високо ниво, провеждана в нашия град.

 

Първата беше още в началто на 90-те години, когато в основата на организацията му бе тогавашният директор на местната гимназия – математикът Хари Алексиев. Докато тогава обаче тя се проведе по традиционния начин на изнасяне на доклади и съобщения, сегашната редуваше онлайн връзка на изказващи се по видеоканал от София. На тези семинари обаче често вземат участие и чуждестранни участници, както бе и на семинара тази есен в Златоград - един от Русия и един от Чехия. Участващите учени са от различни институции в страната, включително от математическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, от ВТУ „Св. Кирил и Методий”, но повечето са от Института по математика и информатика към БАН.

Тази информация споделя с нас в разговор проф. Петър Бойваленков, проведен в една от кафе-паузите на проявата, който отскоро е и директор на Института по математика. Той не е за първи път в Златоград, преди време е участвал в проект между техния институт и община Златоград. Бил е свързан с обучение на доброволци, по който проект се е закупил един високопроходим автомобил за общината. Това обаче е друга тема. Съвсем наскоро, освен това, е разбрал, че големият математик с международна известност, проф. Райчо Лазаров, е златоградчанин. Затова ми казва: „Можете да се гордеете с него. Той е един голям учен!”

 

Но какви според него

са темите, разглеждани

 

и разисквани на семинара в Златоград? Разбира се, те са свързани с теорията на кодирането, но има и „отклонения”, свързани предимно с преглед и обобщаване богатството на информация в последните години в тази област на науката. Която следва да се осмисли и систематизира, за да се избягват грешките, които неизменно следват един такъв поток.

Математиката обаче и измислила достатъчно начини за справяне с иначе неизбежно натрупващите се и в процеса на производството грешки, смята професорът . И това са именно кодовете, които са техния надежден коректор при изучаване и конструиране на възможностите или невъзможностите им за същуствуване.

В една от задачите, съобщени на семинара, например, са заявяват мерните сфери в едни високомерни математически пространства, дори в теоретична N-мерна сфера, в която се клони към безкрайност, а предложените граници стават близо една до друга в търсенето на истината за безкрайността...

 

Ако обаче поискаме тази теория

да я приближим максимално

 

до т. нар. „обикновен” човек, то нека кажем с няколко думи, че може да живее спокойно и неговата информация по мобилните връзки, която лети в ефира, е перфектно защитена, което е благодарение на математиката, вкл. и GPS-връзките.

Едва ли някой подозира колко много математика има в тези връзки, казва Бойваленков , - затова и сега в един телефон има много повече изчислителна техника и сила, която навремето се е използвала дори за полетите до луната. Много често вече става така, че самият живот поставя здачи, които математиката знае как да решава. Математиката в джипиесите почива на метода на Нютон, измислен отпреди 350 години, но той тогава не е предполагал, че ще има такива приложения след векове. Никой тогава обаче не му е казвал: „това твоето не се прилага, то няма да ни трябва, къде ще го приложим.

По времето на Нютон е създаден метода, той се развивал през годините и когато днес се създават джипиеси, математиката им дава готови решения. Ето, напоследък нашумя приложението в моделирането на ситуацията с Ковид-вируса, а математиката много сериозно се занимава с моделиране на информационни процеси в това отношение.

На семинара в Златоград се представи и възможността с различни математически и програмни средства да се изучи използването на стандартизирани полиноми в комуникациите за системата 5G. Оказва се, че хората, изработили тези стандарти, не са вложили най-добрите полиноми и според изследването на българската математическа колегия, възможно е значително подобрение в тях.

Вярно е, че бизнесът иска да получи интегрирани решения за по-широк кръг от задачи, но решенията на учените с математическа прецизност показват кое е най-доброто сега, на днешния етап от развитието на технологиите.

 

Защото математиците имат

приложения както за чистата

наука, така и за живия живот

 

вкл. образованието – младите хора трябва да се учат за тези възможности, но и след време да ги създават след това. Математиката е един много силен инструмент за организиране на мисълта, за организиране на задачите в живота на всеки човек, които да бъдат изпълнявани.

Грешно ще бъде, ако обществото мисли за науката като някакво механично запомняне на формулии, синуси косинуси. Въпроса е за развиване на мисленето като логика, която да ни помага да се справяме в различните ситуации. Изучаването на латинския език, например, някога е играло тази роля, защото тя е логическа структура за решаване на различни житейски задачи. Сега обаче по-успешно с тази цел се справя математиката.

Но дали селенията на висшата наука дава възможност за известен поглед какво става в училищата, как там се преподава математиката?

„Бил съм пет години ръководител на националния отбор по математика, казва проф. Бойваленков, а на олимпиадите България традиционно се представя добре. Всъщност обаче доброто ни представяне донякъде изкривява представата за истинското ни положение. Защото средното ни ниво не е никак добре. Проблясъците от олимпиадите добиват публичност и ни заблуждават, че всичко е наред, докато всъщност часовете по математика в училищата са малко и няма възможност да се разгърне едно добро обучение”.

И затова може би най-важното е да се убеди обществото, че изучаването на математиката е много необходимо за самото личностно развитие на младите поколения българи. Че за самото общество е важно да се разгледа и обобщи всеки педагогически опит в преподаването на математиката сред учениците. Нужна е такава обществена ситуация, при която да се осъзнава, че е събитие, например, издаването на една книга по математика с такъв споделен опит. Опит, с който се демонстрира нов подход, по-добре обясняващ математиката като същност и полезност.

 

(Бр. 20/2021 на „Златоградски вестник”)