Първан СИМЕОНОВ

В тези седмици от някои представители на предимно външно социализирана либерална интелигeнция ще идват няколко искрени послания за Македония. Но наивни. Или с откровен двоен стандарт. Мнението ми е лично, не засяга общественото мнение (което, между другото, е сходно). Дано не обидя някого, но има доста двоен стандарт. Защото:

Същите интелектуални кръгове, които до онзи ден, по повод вируса, ви говореха за наука и настояваха, че не може да има различни гледни точки, за Македония ще ви казват, че научната истина всъщност не е толкова важна и може да се погледне „мултиперспективно“, а истините са всъщност „наративи“.

Същите кръгове, меко казано, не са фенове на Путин, нито на Сталин, но нямат против поощреното от сталинистка и от постсталинистка Москва политическо македонизиране от средата на миналия век насам. Даже искат да го пуснат в Европейския съюз. Иначе ще ви напомнят онзи цитат на Путин, в който азбуката дошла от македонските земи.

Отричат т. нар. възродителен процес, но не се трогват особено от това, че със задна дата се отрича правото на иторически личности да имат своето – българско – самоопределение.

Надсмиват се на конспиративни теории, но сега сериозно ще ви обяснят, че тридесет и кусур години по-късно някаква мистична Държавна сигурност продължава да дърпа някакви конци. Винаги отдават нещата на пропаганда, а рядко търсят и естествено образувалите се обществени ниши. С политическия македонизъм обаче смятат, че се е случил най-вече естествен процес в десетилетията; пропаганда явно не е имало.

Неглижират националното, но често ще чуете от тях обяснение от типа „само ние тук, в България (територията; закривай; народ, който; копаем дъното...)“.

Знаят, че обясненията отдавна не са само национални, а най-вече свързани с обществени групи, но за българите – по отношение на лошите новини – ще мислят именно национално.

Сега казват: проблемите в Северна Македония са дълбоки, не можем толкова бързо да ги решим; ще трябват години, нека започнем преговорите. И са прави. Само че от подписването на договора минаха цели пет години. И нищо не се случи.

Фенове са на върховенството на правото. Но отказват да признаят за важно един простичък договор да се спазва или поне да се уважава.

Ще ви казват: ветото ни работи за сръбските интереси. Забравяйки, че ветото ни е точно първият сериозен пръст, насочен открито към отколешните проюгославски митове в Македония. Които „зелената светлина” към ЕС само би изпрала. Колкото и наивно да се вярва, че ще ги заличи.

Да, може би донякъде се прави. Но съчицата в нашето око – има я! – ще видят, а гредата в другото око ще им убегне. Извинете за емоцията, но после никой да не се чуди защо сериозни дялове от българите виждат в политиката на нашия западен свят само лицемерие. А путинизмът това и чака, за да плъзне още по-сериозно сред обществото ни...