+ И те пазят изписаните по тях текстове още при отливането им преди 130 години

 

Ефим УШЕВ

 

 

Едно щастливо обстоятелство ни кара да се върнем към материала от миналия брой на вестника, чието заглавие беше „По следите на два текста от камбаните на църквата „Св. Георги” в Златоград” (бр. 15/2021). И по-точно към думите от началото на текста, в който се казва, че „Старата църква” е строена без камбанария и при нея не можем да търсим надписани камбани. Това е така, но само частично.

 

Аз самият си спомням още от дете, че в двора на тази църква имаше огромен орех и на един от неговите клонове висеше камбана, която редовно огласяше града. По-късно обаче орехът бе отсечен, погребенията в църквата прекратени и камбаната за дълго замлъкна. В по-ново време, когато в двора на Старата църква бе направен днешния голям, при това осветен нощно време метален кръст, от двете му страни бяха закачени две камбани – едната е старата, която помня от отсечения орех, но откъде се взе втората камбана?

По сведение на моята сътрудничка Елена Симеонова, това е камбаната от храма „Св. Атанасий” на едноименния връх над града. Неговата камбанария бе твърде пострадала от времето и природните стихии и за да не пострада още повече, бе некрасиво обкована с ламарина, която скриваше и самата камбана. И за да бъде използвана тя, настоятелството при църквата е решило да я премести на сегашния кръст в Старата църква, редом до другата, по-старата. И сега на тази камбана, „Атанасовата”, която е по-малката от двете, можем да видим окръглен „печат” с надпис: „Бълг. Патриаршия”, под него: „Синодално управление”, а в средата между тях: „София”. Което означава, че тя е закупена за храма след 1953 г., откогато е възстановена Българската Патриаршия. Защото „Св. Атанасий” е завършен и осветен през 1924 г. Какво е ползваното средство наместо камбана в продължение на 30 години, можем също само да гадаем. Защото евентуалното негово клепало, за разлика от наличното в църквата „Св. Георги”, за съжаление не е запазено.

 

Но какво става после?

 

Това ни показва една също така интересна история - след реставрацията на „Св. Атанасий”, по случай неговата 90-годишнина (2014 г.), за напълно обновената му камбанария е взета камбаната от параклиса „Св. Неделя”. За чиято история и надпис ще трябва да споменем тук. Защото от една пометна ръкописна записка, направена върху фактура от 29 октомври 1974 г. на Св. Синод на БПЦ за платена сума, Кирил Костадинов Бозов е написал саморъчно, че заедно с Петра Бозова, неговата съпруга, „...подаряваме тази камбана на непобедимата крепост на българщината, връх „Св. Неделя”. Нека вечно да бие и развеселява всяко кътче и върхове на нашата гора, по родопските долини и върхове да разнася своето ехо и звън и да събужда всяко заспало българско сърце. Да живей България!”

Като послепис Бозов добавя под текста: „Пазете документа. Ходете и посещавайте вр. „Св. Неделя”. Камбаната е платена от нас, сумата 288 лв. да бъде за здравето на всички ни, да разнася своя звук във вечно зелените ни гори!”

Разписката към документа е подписана от отец Атанас Ангелов Аролски, който удостоверява, че е получил предмета (камбаната) и го записва в магазинната книга.

Тези вдъхновени слова ни задължават да помислим дали все пак не трябва да върнем камбаната обратно на връх „Св. Неделя”, а за „Св. Атанас” пък – да върнем обратно за обновената му камбанария оригиналната му камбана, която сега е в ц. „Св. Богородица”. Така би било редно, най-малкото за това, че ще спазим волята на дарителите Кирил и Петра Бозови. 

 

Сега нека се спрем

на другата камбана

 

в Старата църква, тази от големия орех, за който напомних, и която днес е в другия край на осветения нощем метален кръст. Защото тя също има своите надписи, от които, разглеждайки ги днес, разбираме следното.

Първо, че тази камбана в „Св. Богородица” е поръчана, изработена и надписана заедно с другите две камбани в „Св. Георги”, описани в текста от миналия брой - в същата година, отбелязана както при тях, така и на нея – 1891-а.

Второ, върху камбаната е изписан, освен това, почти същия надпис от останалите две камбани, като отново е изписано и името на дарителя Чанлиев. И ако трябва буквално да бъде предаден целия текст, също така написан в кръгова форма и релефно, той гласи следното. На горния ред:

 

„Г. 1891. Излеяна съ доброволната помощъ на всички граждани”.

И на долния ред:

„По настоявание на всички. Кост. П. Ченлиевъ, Даридере”

 

Това са паметните надписи от камбаните на двете златоградски църкви, явяващи се и сред първите родопски църкви въобще, пазещи духа на времето, но и вековни пазители на българщината в тази част на Родопите. Исторически факти, за които тепърва ще пишем и анализираме, тъй като съхраняват за нас една пребогата история за своето време.

 

(Бр. 18/2021 на „Златоградски вестник”)