Емануил ПУНЕВ
Пиша този текст, провокиран от чувствата, изпълнили ме при последното ми прибиране в Златоград. Разбира се, не за първи път изпитвам тази ревност по неговото минало. Но сега наблюдавам какво се случва с архитектурното му наследство, с едно от най-големите му богатства – старите възрожденски къщи на някогашния културен и просветен център на Средните Родопи.
Прекрасно е, че една част от възрожденската архитектурна красота ще продължи да съществува за идните поколения чрез историческия архитектурен ансамбъл в Стария град. Но е твърде жалко и доста тъжно как в останалите квартали на града, типичната златоградска къща е в опасност от изчезване – недооценена и забравена, а на доста места вече изчезнала или все още в руини.
Известно е, че по-голямата част от тези къщи са частна собственост, а стопанисването им е обвързано с множество въпроси от всякакъв характер. И тези редове нямат за цел да упрекват собствениците им. Само напомням на читателите за тези пагубни процеси, които обуславят безвъзвратна загуба на част от автентичната красота на Златоград.
От моите любителски занимания по краезнание и интерес към всичко родно, съм се убедил, че Златоград винаги се е отличавал от останалите селища в Родопите. Една от причините е именно уникалността на неговата възрожденска архитектура.
Интерес към нея проявяват още в средата на 20 в. изследователи от някои институти на БАН, които по-късно заснемат на фотоленти части от кварталите на града - Голема река и Малка река, както и някои единични сгради. Преподаватели и студенти от университети, изучаващи националната архитектура и строителството на сгради и съоръжения, също идват и прекарват своята практика в града. Така над 120 възрожденски златоградски къщи са обявени за архитектурни паметници на културата със статут от местно значение. Неслучайно архитектурната индивидуалност на златоградската къща получава такова признание още през 70-те години на 20 в. Но от това, което съм прочел от професионалисти в тази област, изучавали строежа и архитектурата на среднородопската възрожденска къща, сред които краеведът и книжовник Стою Шишков и видния арх. Матей Матеев, може да се отбележи, че строежът и архитектурата на всяка фамилна къща в Златоград е бил съобразен с особеностите на географския терен, а изпълнението е напълно функционално и икономично за нуждите на родопското семейство.
Знае се също, че началото на градежа, както и целият процес, е съпътстван с редица религиозни ритуали и дюлгерски традиции, разпределението на помещенията в къщата било така изготвяно, че да отговоря и на професията и/или занаятчийските занимания на фамилията. Всяка къща се изграждала съгласно социалния статус на семейството, неговите възможности, като с това се вписвала в унисон с останалите къщи наоколо.
Второ, къщите били изграждани от естествени материали – дърво, речен камък, пясък, с т. нар. техника на „сухата зидария“. За горните етажи - по-лека конструкция от дърво, чрез т. нар. „чить“ (преплетени тънки пръчки, измазани с кал).
В Даръдере множество възроженски майстори са оставили своя отпечатък, съчетавайки при строежа среднородопски, ксантийски и пловдивски белези на градеж и оформление по фасадите. Благодарение на тази красива и естествена тяхна индивидуалност, днес Златоград може да каже, че притежава едни от най-богатите и запазени архитектурни образци на възрожденското строителство в Родопите. В редица от изследванията на среднородопската възрожденска архитектура се отбелязва, че с развитието на живота на родопчани по време Османската империя, през XVIII в. се развива мащабно строителство. Цитирам: „…Отблясъци от живота на големите центрове на империята проникват и дълбоко в планината. Те озаряват амбициите на българите. Те озаряват амбициите на помохамеданчените българи-феодали и тези амбиции намират израз в твърде широко и крупно по мащаби строителство на феодално-аристократически жилищни ансамбли. Измежду тях най-крупни са ансамблите на Мехмед Кьор Ходжа и Дели бей в Райково, на Салих ага и Тахир бей в Смолян, Агушевите ансамбли в Могилица, в Златоград, а по-късно големия чифлишки ансамбъл на Агушевата фамилия в Черешово”.
Уникалността на златоградската архитектура е акцентирана няколкократно в книгата на арх. Матей Матеев „Стара родопска архитектура“, където авторът отбелязва: „Най-ценни постижения (на възрожденските строителни прояви) са въплътени във възрожденските родопски къщи. В ранното възраждане още те притежават отворен чардак. Такива са къщите на поп Георги в Райково и на поп Васил в Соколовци, много къщи в Батак и Златоград. По-късно се появяват къщи със затворен салон и низ от прозорци”.
И днес, макар и единици, в Златоград все още може да се видят къщи от типа с отворен чардак, които се отличават от останалите в региона, като свидетели на най-ранния период на възрожденското строителство. Безспорно с напредването на икономическия и културния живот в града се променя и мащаба и архитектурата на златоградската къща. Такива примери намираме в запазения до днес архитектурен комплекс - Алешовските /Александрови/ къщи, Хекимовските, Хаджидончевите, Пачиловските къщи, Коручевата и Печевата къща, братските Ушеви къщи в Голема река, някогашната Пинева къща, известна и като „конакът Пинювски“ в Хаджимале, Нашевата къща, Хаджипанталеева, Апостолова къща и Гогаджовата къща в Малка река, Гиритлиевата къща, Кахрамановата къща, Сухтевата къща на Балете, старите домове на Анджеровци, Биджоновци, Башеви, Кюртеви, Кутеви, разрушени още през 40-50-те години на XX век, старата Мемова къща и Пехливановите къщи в Табахната. И много други, пръснати из старите махали на Даръдере.
Хубостта на възрожденската златоградска къща няма как да не бъде забелязана, когато човек се изправи и срещне погледа си с двукатни и трикатни домове, отличаващи се кой от кой с по-белосан каменен зид, нареден камък и дървени кушаци, издигащи и крепящи горните жилищни етажи с множество резбовани еркери, дървени прозорци и греди.
Сред най-отличителния белег на златоградската къща са комините. Такива елегантни и стройни комини, накацали из керемидените покриви, няма нийде другаде в Родопа. Още по-голяма красота се разкрива, когато човек премине през широките дървени порти, т. н. капие, и срещне нареденият калдаръмен двор с редове зелен чемшир и множество цветя, сред които задължително босилек и хаджолка, кадийки и др.
Неповторимо описание на златоградския двор прави писателят, родом от Златоград, Станислав Сивриев (1924-1989): „Гъделичка ме да поразправя нещо за дворовете и вътрешността на златоградските обиталища, тъй като такива другаде нито са се виждали, нито се знаят. Представете си калдаръмена пътечка от външната порта до белия пруст, а край нея бухлати чемшири. Такава пътечка води и до кладенеца, който тук наричат “гинар”. Лехите са укрепени с чимове и лете дворовете се пъстреят с всякакви цветя – гергини, молловки, рози, латинки, а в консервени кутии по прозорците на приземния етаж са наредени бегонии, обички, мушката. Целият двор е преметен и чист – да сипеш на калдаръма му вода и да се напиеш!“
Интериорът на възрожденската даръдерска къща също се отличава. Жилищната част се състои от няколко „удае“, стаи, които са независими една от друга, в някои случаи са преходни. Най-условно те се разделят на стая с голямо и основно огнище – баджъ, средна стая с красиви резбовани дървени тавани с розетки и геометрични фигури, долапи и мусандри, обикновено позиционирана в средната част на къщата, където също имало малка камина за приготвяне на любимото на деридерци кафе, и гостна или лятна стая, която в множество случаи била еркерна и по-светла, с доста повече прозорци от останалите. Между основните жилищни стаи били разположени и други помощни помещения, както и одровете и дървените стълбища.
Няма да е пресилено да се каже, че всяка възрожденска къща сама по себе си е шедьовър и заслужава отделно внимание и поглед, но най-силно впечатление за мен правят множеството тайници и тайната стая, дори тайно стълбище във вътрешните стени на Теневата къща в „Гърмът“ (Тенювскиян конак). Невероятен образец на типичния за ранното възраждане конак беше Мемовската къща в Малка река, която наскоро бе разрушена. В нея бе запазен непокътнат типичният за златоградския дървен таван резбован елемент – „розета Слънце“, символизираща изобилие и заможността на стопанина. За съжаление наскоро се самосрути и голямата Тенева къща в Малка река, която е виден пример за къща на заможно занаятчийско златоградско семейство от началото и средата на XIX в.
Макар и кратко, надявам се настоящото изложение поне малко ще обърне посоката, в която е поел съвременният златоградски човек (а и управлението на града). И следващият път, когато мине покрай някоя срутила се стара къща, ще се замисли как някога е била дом с топло огнище и пушещ комин, с радостни детски усмивки и родителски тревоги; ще оцени труда на незивестния дюлгерин, естетиката и практичността, която е вложил българския майстор в този възрожденски дом; ще се гордее с миналото на предците си, с наследството, което му е завещано и ще се погрижи, според силите си, да опази и малкото, което ни е останало...
...
Използвана литература:
. Матеев, М. „Стара родопска архитектура“, 1974 г., София, изд. „Наука и изкуство“.
. Сивриев С., Чаушев В., Ушев Е., “Златоград“, 1986 г., София, изд. “Септември”.
(Бр. 18/2021 на „Златоградски вестник”)