+ Приятелски поздрав от далечна Канада до Величко Пачилов: „С удоволствие написах нещо за моя братовчед и приятел, по слуай неговия 90-ти рожден ден...”
Д-р Константин Л. ВЪЛЧЕВ
Златоградчани с радост и гордост честваме 90-тия рожден ден на широко известния наш съгражданин - инж. Величко С. Пачилов. Но ние честваме също неговият огромен принос като най-добрия краевед на 3латоград. В публикуваните от него статии и книги, той отьрсва от праха на времето много ценни събития и описания на живота на известни златоградчани и ни ги представя умело, като много добър писател, в ярка светлина.
Изключително много време и тьрпение е вложил да състави родословното дърво на родове в 3латоград, един от които е Хекимският, рода на моята и неговата майка. Всичко направено от Величко до сега, е резултат на неговата неугасима страст да изследва миналото на 3латоград и голямата му любов към всичко златоградско и българско. Двамата сме братовчеди и приятели от детинство, той е само близо месец по-голям от мен. Като юноши сме правили саморъчно огнестрелни оръжия - той пистолет, а аз пушка. На Гогаджово бърце ги изпитвахме, но след като и на двамата барутните газове леко лизнаха лицата ни, се отказахме навреме от тази опасна игра...
След завършване на прогимназията в 3латоград, тогава още нямахме гимназия, поехме различни пътища. Аз завърших Медицинската академия в Пловдив, а той - Политехниката в София. Когато вече работех в 3латоград като акушер-гинеколог, при едно от неговите посещения в 3латоград аз споделих с него един професионален проблем. А той е следния.
Рядко новороденото се ражда с хемолитична анемия. И ако тя е силно изразена, необходимо е да се замени голяма част от кръвта му с кръв от подходящ дарител. Моята мол6а към него беше да изчисли - колко кръв трябва да се източи от бебето и колко трябва да му се прелее, за да може процедурата да бъде колкото се може по-бърза и да се използва по-малко кръв от дарители. На друrия ден той ме изненада с направените вече изчисления. Оказа се, че той е и дарен математик.
Величко и като инженер се е проявил отлично в своята тясна специалност - проектиране и постройка на индустриални и туристически въжени линии на много места в България. След пенсионирането си той продължава да работи в семейната компания, която разработва проекти и в чужди държави. Казвал ми е, че са му предлагали работа в Германия по времето на тоталитарният режим у нас. През този период, а и след 1990 г., когато сме идвали със съпругата ми Кина в България, сме се срещали с него. Ходили сме си на гости в София. Съборите на Хекимският род също бяха подходящо време за срещи. Величко не само е отличен писател, но и сладкодумен събеседник, с когото времето лети неусетно. Удоволствие е да бъдеш в негова компания.
От името на цялото ми семейство и от мое име пожелаваме на моят братовчед и приятел още много години да ни изненадва с неговите уникални краеведски изследвания и открития!
(Бр. 18/2021 на „Златоградски вестник”)