+ Златоградчанинът Хаджи Костадин Чанлиев е един от дарителите по изработването и поставянето на камбаните от камбанарията на „новата” ни църква

 

Ефим УШЕВ

 

 

Както читателите ни бяха вече известени с няколко материала по-рано тази година, през месец май отбелязахме 150-годишнината от построяването на т. нар. „Нова църква” в Златоград – „Св. Георги Победоносец”. „Нова”, разбира се, защото си имаме и още една – „Св. Успение Богородично”, известна с названието ѝ „Старата църква”, тъй като е построена 37 години преди другата, през 1834 г.

 

В материалите с историята на юбилейния за тази година храм, включително и в текстовете от книгата „Златоградски страници (ч. 2, 2016), са изнасяни всякакви известни ни данни и подробности за факти и лица, включително и такива с легендарно съдържание и запазени предания. Но никъде не се споменава в тях нещо за камбаните на църквата и тяхната история. А това буди несъмнен интерес, предвид факта, че „Старата църква” („Успение Богородично”) пък е построена без камбанария и за нея такъв проблем не би могъл да се постави. Не е така със „Св. Георги”, построена през 1871 г. със своя камбанария и е доста странно, че в паметта на хората, а и в старите църковни книги, не е намирана и изнасяна досега информация за камбаните на храма.

А е имало защо – самите някогашни настоятели и ревнители по построяването на ц. „Св. Георги” са имали съзнание за историзъм и много добре са разбирали значението на такъв един исторически момент, какъвто несъмнено е построяването на църква в такива мащаби в едно време, когато не е имало българска държава. Имали са историческо мислене и съзнание за памет, при това не само видно от паметната плоча на църквата, поставена на един от нейните зидове, който всеки днес може да прочете.

Свидетелството, че е в Златоград е имало български народ, загрижен не само за текущите си материални и духовни нужди, но и памет за това какво оставят в своя град на идващите поколения тук, намираме и сега, 150 години по-късно, от надписите, които старите златоградчани са оставили за нас върху самите камбани. Надписи, които са забравени, заслушани в ежедневния им звън и камбанната „песен” на църквата.

Но юбилеите имат и този свой смисъл – те предполагат връщане назад във времето, вглеждане в знаците на паметта, оставени от предците ни.

 

Такива „знаци”, естествено,

са и надписите върху камбаните

 

на златоградската църква „Св. Георги”, до които сега много трудно се докосваме, тъй като не само са на подобаваща височина, но са и изписани в кръгова форма по цялото им протежение. Така че, ако искаш да разчетеш текста им, трябва да въртиш стълбата откъм всички страни, което не отвсякъде е възможно.

Все пак, след доста усилия, макар и не напълно, успявам да заснема части от тях и буквално, а и по смисъл, успявам да разбера, че двете камбани са на 130 години - въздигнати са 20 години след построяването на църквата, т. е. 13 години след освобождението на България от османска власт, но и 21 години преди освобождението на Родопския ни регион, а и на самия Златоград. Текстовете са на български език, в тогавашната му форма, който днес наричаме „кирилица”.

Едната от тях, по-малката, която е педя-две над втората, има един кръгов релефен надпис, завършващ с името на нейния дарител, изписано с големи букви на голямо празно пространство: „СТЕФАНЪ”.

Кръговият ѝ надпис преди името, е: „Доброволски нар. предстоятел”. Има и още един, за съжаление нечетлив надпис за дарителя, който избледнява поради факта, че за разлика от другите надписи, той не е релефен. Просто изписан ръкописен текст, от който може да се различи само думата „дарилъ...”

 

Голямата камбана е

по-обилно надписана

 

и от нейните, също кръгови релефни текстове, всъщност разбираме датата на отливането и поставянето им, както и имената, с които се свързва.

Най-горе, в тясната ѝ част, четем с едри буквни: „Стоянъ Алексофъ Утъ Брундие - Г. 1891, мартъ”. По-долу, в широката ѝ част, е така важния за нас текст: „Отляна съ доброволната помощъ, по настояването на всичките граждани въ Даридере. Отъ името на Костадин П. Ченлиев, дарилъ”.

Без да е изрично посочено къде са отливани камбаните, от горния по-едър текст: „...Утъ Брундие...”, може да се предположи, че става въпрос или за някакъв град, по всяка вероятност в Румъния или в Украйна, предвид наличието на големи български общности, традиционно живеещи в тях и с които златоградчани явно са подържали връзки; или пък „Брундие” е град, а защо не провинция, от обширната Османска империя, където евентуално отливането на камбаните е станало с помощта на Алексов.

Колкото до имената, които се споменават – ако Стоян Алексов не ни говори нещо засега, а Стефан може би е лице с духовен сан от Гюмюрджинската или Пловдивска българска митрополия на Екзархията, към които се е числял и Златоград в различни периоди, то за Костадин Чанлиев със сигурност знаем, че е от златоградски род. Но не от рода на Александър Чанов и сина му Костадин Александров Чанов, някогашните собственици на днешния Етнографски музей и механа в Стария град. (За тях можем да прочетем повече подробности в ч. 3 на книгата „Златоградски страници”).

Чанлиеви е друг стар златоградски род, за когото има събрани данни в книгата на нашия приятел Величко Пачилов – „Златоградски родовии хроники”, която е вече под печат и се очаква да излезе за празника на Златоград – 21 ноември.

Конкретно името от камбаната, което ни интересува – Костадин П. Чанлиев, можем да кажем, че е син на златоградчанина Петър Чанлиев, някогашният собственик на днешната Хаджикостадинова къща, където живееха до смъртта си баба Ана Константинова и нейния син Константин. В тази къща, в долния ѝ кат, се помещава в момента работилницата на сарачи и ножари.

Та този Петър е бил женен за Елена Пачилова, от която е синът му Костадин, известен в Златоград и като Хаджикостадин. Роден е през 1862 г. и към момента на датата, отбелязана върху камбаната (1891), е 29-годишен заможен младеж, който може да прави дарения за родната си църква. Заможен, защото се оженил за дъщерята на един от най-богатите тогава златоградчани – Хаджи Теофан Иванов, също с име Елена, която му ражда трима сина и три дъщери. Костадин умира през 1921 г. в родния си Златоград.

Има обаче и един друг въпрос, който не е за подценяване и е добре и за него да се даде информация – след като камбаните, поради различни, неизвестни нам причини, за които можем само да предполагаме, са поставени 20 години след откриването на самия храм, какво е играело тяхната роля през цялото това време?

Отговорът ни дава запазеното

по чудо и до днес, намиращо се

 

на стената в двора на църквата, вдясно от централния ѝ вход, „желязо”, което е било закачено на определено място в църковния имот и е играело ролята не, а си е било действително клепалото, което и до днес се ползва във всички манастирски обители, само че вече изработвани от дърво. И сега може да чуете, че въпросното клепало е достатъчно звънко, за да се чува от богомолците от цялата околност. На това желязно клепало ще видите старателно изчуканите християнски кръст, но и годината, в която е направено. А това е годината на откриването на златоградския храм – 1871, 11 май. Именно то е ползвано две десетилетия, до идването и тържественото издигане на двете изписани камбани през 1891 г., месец март.

В заключение можем да кажем няколко неща: първо, че тези текстове потвърждават единството и задружността на златоградчани, когато решават да правят важни за града неща. Да припомним част от текста на една камбаните: „...съ доброволната помощъ и по настояването на всичките граждани въ Даридере...”. Така е било с построяването на всички църкви и параклиси, на читалища и училища; второ - че е нужно пълно сваляне на текстовете от двете камбани в „Св. Георги”, за което ще трябва специално скеле или друг технически способ; и последно – тепърва следва да установим информация за изписания Стоян Алексов и какво е това нещо „Брундие”, за което сега можем само да се догаждаме. И фантазираме.

 

Но все пак ще си позволя да завърша и с едно четиристишие на английския поет от 16 в. Джон Дън, от поемата му „Медитация”, което е във връзка с преходността на живота и паметта за добрите дела:

 

...Всяка смърт човешка ме отслабва, щом участник съм в човечеството. Никога недей да питаш за кого таз камбана бие - бие тя за теб...

   

 (Бр. 16/2021 на „Златоградски вестник”)