Евгений КЪНЕВ

Преди години, докато още се занимавах с политика, смятах, че българите в чужбина са именно хората, които мислят трезво. Виках си - те са тръгнали оттук заради мафията, заради шуробаджанащината и там, от разстояние, те са наясно с нещата и са много по-умни от нас. Преди около 6-7 години бях в Испания. По това време Обединените патриоти (ОП) набираха скорост и скоро щяха да станат част от управляващата коалиция.

Мисля, че беше 2016, а аз се срещнах с представители на българската диаспора в един южен испански град. „Аз съм за патриотите! Вън Сорос, Путин е бог, долу ЕС и НАТО” - ми каза безцеремонно един от тях, иначе много симпатичен човек. „Ама…ти знаеш ли, че ОП искат да ви спрат избирателните права?” - попитах аз. “Правилно! Точно така трябва! Никакви права за нас! Да живее панславянската ос и Евразия!” - продължи човека.

Днес света се намира в състояние на война. Войната е между неокомуниста диктатор Путин и една страна, която, макар и доста подведена от запада, се опитва да поеме свой път - Украйна. И в този момент изведнъж мнозина българи, които живеят в чужбина от десетилетия, започнаха да говорят колко е як Путин, как трябва да напуснем НАТО и ЕС и така нататък…

Аз поне имам няколко приятели, които се намират точно в тази хипотеза. Гледам ги и понякога ги питам: “А ако напуснем ЕС и НАТО, вие ще се върнете ли в България?”.

“Неее, никога!” - отговарят те. “Добре де, децата ви, ако напуснем НАТО и върнем донаборната военна служба… Ще ги пратите ли в България да служат, като напуснат колежите и университетите в Холандия, Англия, Германия?” - питам аз. “Нееее, в тая кочина никога” - допълват те.

И продължават да пишат за Джуди Майковиц, за това как в България маските и зеления сертификат са посегателство към човешките права, за истината, закодирана в едни филмчета в ютюб, за това как не бива в България да заглушават съветските телевизионни канали (които са заглушени и на мястото, на което живее нашия сънародник, ама за там нито дума) и за Путин, който е миротворец.

Само че в страната, в която те живеят, носят маските безпрекословно, спазват всички правила безропотно и са си купили къщи, коли и всичко, което гнилия запад им предлага. А децата на тия родолюбци вече отдавна не говорят български. Знам го, защото съм го виждал с очите си…

По нещо тази шизофрения ми напомня за властта в Кремъл, която по същия начин клейми гнилия Запад, но е изпратила децата си да живеят в него. И днес седя и се чудя… И, разбира се, изобщо не искам да обобщавам. Има много умни и успели българи навън, които са гордост за родината ни. Имаме си например Оскар номиниран сънародник, който пък не спираме да плюем, щото не маа хора на площада и не вие в общия тон.

Та това е накратко, за което се чудя. Първо псувахме комунизма, който не ни позволяваше да напускаме България. После той падна и ние я напуснахме. И после започнахме да искаме отново да се върне, ама не за нас, а за другите.

Гласовете от чужбина са различни. Но тенденциите са повече от странни. Едно е сигурно - поколенията, родени разкрачени между учебниците по научен марксизъм и заведенията за бързо хранене не ставаме за нищо. Без значение къде се намираме…