Галя РАДАНОВА

Имах приятелка рускиня от Архангелск.

Макар покрай Кримските събития приятелството ни да приключи, ще ви кажа какво тя ми разказваше преди години.

Като студентка в Архангелск най-много обичала, когато не ѝ се налага да става рано сутрин, все пак да си навие будилника за ранно ставане, за да се измъкне от топлото легло, да погледне през прозореца и да види в тъмното как другите нещастници зъзнат в студа на автобусната спирка...

После доволна си лягала отново в топлото легло. Казваше, че в този момент се чувствала истински щастлива.

Искате да разберете какво става в руската душа?

Ето това става - тези хора се чувстват най-щастливи, когато виждат другите хора нещастни. Без значение кои са тези други хора. Без значение дали ги познават, или не. Без значение дори дали са руснаци. Човешкото нещастие само по себе си ги кара да се чувстват щастливи.

И още нещо съм запомнила от нея.

Съвет. Казваше, че в Русия, ако искаш да избегнеш натрапничеството на нежелан субект, трябва да погледнеш надолу и да кажеш тихо: “Не“.

В никакъв случай не трябва да го поглеждаш в очите, както правим ние в България. Защото ще го приеме за предизвикателство и не знаеш какво може да последва.

„Никога не го поглеждай в очите!”

Точно както уличните кучета не гледаш в очите, за да не го възприемат като предизвикателство и да решат да те нападнат. Трябва да наведеш поглед!

Ето затова никога няма да простят на Украйна и на който и да било друг, който отказва да се страхува от тях, но и се кани да бъде по-щастлив в живота си, като се присъединява към Европа...