Евгений КЪНЕВ

Достоевски също стана част от арсенала на путинската пропаганда за връщане на величието на великая Русь. Защото великият писател е смятал, че Русия трябва да следва своя път, а не да копира Запада. Тук обаче има един парадокс.

Достоевски с право е смятан за най-големия познавач на човешката душа, нейните пороци и страсти. И на нейната огромна болка. И за един от великата седмѝца, заедно с Омир, Данте, Сервантес, Шекспир, Гьоте и Толстой.

Достоевски на младини е симпатизирал на социалистическия тип движение в Русия, наречено декабристи, които искат да променят с революция руския царизъм. Достоевски влиза в затвора, където е в една килия с всякакви криминални субекти. Тогава разбира, че има нещо гнило в теорията на социалистите, че всичи хора се раждат равни, но обществото ги прави неравни и затова трябва да бъде променено. Следва повратната точка в неговия живот с неслучилия се разстрел и каторгата.

Зрелият Достоевски вече е осъзнал илюзията, че революцията ще направи нещата по-добри. Защото всяка революция води интелигенцията при народа, а еволюцията кара народът да се възвиси към интелигенцията. Като ценности. Или хлябът, или душата диктуват какви да са те.

Проблемът на Русия, който след това става и български проблем, е че все пак тесните социалисти – болшевиките, побеждават и основна ценност става...хлябът.

Болшевишкият преврат в България на 9. 9. 1944 г. изтласква на преден план хора, за които основна ценност е именно хлябът. Тогава именно се обърква всичко в българското общество. Тогава се срутиха естествено изградените йерархии в обществото, според качества и достойнства. И дойдоха хората отдолу, които с начално и основно образование смачкаха обществените нрави, наложиха манталитета на всичкоможенето (много странно развитата личност) и критериите за връзки, лоялност и гъвкавост, ползвани за напредък в кариерата и успех в живота.

А след това ни върнаха във феодалното общество, където по наследство се предават обществени позиции и статут в мрежи и йерархии, за извличане на рента за себе си и близките. И това продължава до днес от техните наследници в политиката, икономиката, медиите и въобще в публичността. Наследници на същите хора управляват днес и Русия.

В това е именно парадоксът на пропагандата: че хора, чиято висша ценност е хлябът (дворци, яхти, лукс, пр.), използват Достоевски, за да закрепят властта на хляба.

Впрочем, навремето при комунизма учителката по литература отговори на моето любопитство как така този великан Достоевски не се изучава в училище: „Ами прекалено е болезнен, за да бъде разбран на тази възраст".

Тогава нямаше как да знам, че е бил забранен заради своята неприязън към социалисти и комунисти. Е, днес вече империята няма и такива скрупули...