Манол ГЛИШЕВ

Ах, Западът не разбира руската култура, руското величие, руското страдание, руската душа... Я, стига превземки! Аман от пудрене на мозъци! Затова ли все нахлуват някъде?

Първо, няма една "западна" мисъл. "Западът" е измислица на нахални руснаци, които поради взряност в собствения си пъп, не правят разлика между англичанин и италианец. Има множество национални култури.

Един нормален чех или ирландец може спокойно да разбере и най-сложните текстове от Индия до Америка, стига да пожелае. Следователно може да разбере и Достоевски.

Не, Достоевски не е по-сложен, по-специален, по-мистичен, по-човечен, по-деликатен или по-дълбок, примерно, от Цунетомо, Джуан Дзъ, Сенека, Ибн Халдун или Платон. Даже е доста по-постен от тях.

Не, Ахматова и Бродски също не са по-трудни от Вергилий, Киплинг и Ронсар (и са си го знаели). Не, Булгаков не е по-изненадващ или по-нужен за емоционалната ни зрялост, примерно от Шекспир, Рабле и Сервантес. Руската литуратура просто е една литература сред много други, далеч не по-лоши литератури.

Често е подражателна. И с абсолютна сигурност не оправдава пълната и безчовечна свинщина на руската държава. Битът на руснаците не е по-труден, нещастен, велик или значим от бита на китайците, рохингите, афганците или йеменците.

Рубльов не е настигнал Джото. Булат Окуджава няма и да стъпи на малкия пръст на "Флойд". Русия не е родила нито Зороастър, нито Буда, нито Лао Дзъ, нито Иисус, нито дори Мохамед. Русия даже един Карло Колоди не е родила, та се е наложило да го преразказват там.

Руснаците имат добри писатели, които понякога талантливо и понякога честно описват дълбоката гнусота на живота, изсипвана от руските власти върху нещастния руски народ и отвратените му съседи. Но това не прави руснаците с нищо по-ценни, от които и да е други хора. Даже някак си ги приспива, кара ги да търпят робството и физическата мръсотия по-спокойно.

Във всичко това няма метафизика, а даже и да имаше, тя пак нямаше да оправдава кланетата. Даже и във фашистките си, великоимперски форми, пуберските мечтания примерно на инфантилния Дугин не стигат много далеч от фантазмите на италианеца Евола. Всичката им работа е такава. Имитация.

Далеч по-ценен и създаващ реална стойност от човешките страдания и величие на духа, е например Марк Твен. Или Такъри. Или Оруел. Ама "Западът" не бил разбирал Достоевски? Глупости! "Малкият принц" на Егзюпери е по-голямо предизвикателство. "Мечо Пух" е по-философски. "Алиса" е по-смайваща. "Питър Пан" е по-тъжен. "Сто и един далматинци" са по-изпълнени с вяра.

Пък и голям праз даже и от някакво недоразбиране на Достоевски - дори да беше вярно (а то не е). Дали пък всъщност Русия не е тази, която не разбира Данте? Защото е очевидно, че нито един руски автор не би се справил с "Мълчанията на полковник Брамбъл", като Мороа. Руските даже не автори, ами техни неразумни фенове, забравят, че светът хиляди години преди да има Русия, умува, страда, радва се и мъдрува.

А и Омир още си е Омир, нали?.