Огнян МИНЧЕВ

 

 

Не съществува особена оригиналност в пропагандните тези на Кремъл срещу Европа - включително и в руската пропаганда на българска територия. Основна цел на Моксва след 1945 г. е геополитическото изтласкване на САЩ отвъд Атлантическия океан и откриване на перспективата за Съветския съюз да сложи ръка върху цяла Европа - а не само върху източната й част. Историята пожела друго...

 

И вместо Кремъл да "излезе" на Ламанш, сталинистката империя рухна и възстановилите независимостта си съветски сателити в Източна Европа бързо помолиха за членство в НАТО. Днес, в условията на кремълската агресия срещу Украйна, великоимперската пропаганда използва абсолютно същия инструментариум от "теории" и интерпретации за поведението на Европа, както в десетилетията на Студената война. Европа се е "зачеркнала" от геополитическата карта, съгласявайки се да се "подчини" на Вашингтон в обявяването на сурови санкции срещу агресора - Москва. Така Америка печели, а Европа губи, сателитизирайки се под интереса на Вашингтон.

 

В Европа обаче не мислят така

 

Макар че Старата госпожа и основните ѝ политически столици често са правили значими стратегически грешки и са губили образа си в трудно допустими компромиси, този път Европа реагира единна и в пряко съответствие с дългосрочните си интереси - както стопански, така и геополитически. За големите европейски страни е очевидно, че Путин не тръгва само срещу Украйна - той започва с Украйна. Следващите стъпки на агресията ще се насочат срещу бивша Източна Европа, а финалната цел на загубилата реалистична оценка за себе си кремълска диктатура е да подчини Европа като цяло. Ако не със силата на оръжието, то с диктата на енергийната политика, с подбуждането на безкрайни конфликти между европейските страни и с изнудването на чембърлейнския тип европейски лидери да правят нови и нови концесии на Кремъл.

За европейските лидери отдавна е известно, че бруталната пропагандна война на Путин - "лидера на консерватизма", срещу Европа, има за цел да представи едно от европейските политически течения, това на левичарския постлиберализъм, като единствена идентичност на Европа; да осмее Стария континент и да постигне ролята на ментор за надигащите се политически вълни на десния национален полулизъм в европейските страни.

 

Тази пропагандна война

върви ръка за ръка с другите

 

две стратегии на Кремъл от 21 век - масиран енергиен натиск до монопол на доставките (където е възможно) и разгръщане на мащабна корупция по върховете на властта - навсякъде, където това е достъпно. А то е достъпно в цяла Европа.

Ако Путин бе продължил "вливането на отрова" в Европа с "мирни средства", описани по-горе, то чембърлейнските европолитици щяха напълно да му предадат ключовете на "крепостта Европа" в рамките на още 1-2 десетилетия. Кремълският диктатор обаче прояви нетърпение и започна варварска агресия срещу най-близкия на русите народ - срещу Украйна. Ето тук прозвуча "алармата за събуждане" на безгрижно водещите "мюнхенска политика" евролидери.

С агресията срещу Киев те разбраха какво ги чака, ако продължат да обслужват стратегията на Кремъл за завладяване на Стария континент. Не е случаен фактът, че санкциите, приети в Брюксел, Берлин, че и в Париж, са по-мощни от тези, приети във Вашингтон. Просто защото за Америка руската агресия е предизвикателство, но не на живот и смърт. Докато на Стария континент стана очевидно за всички, че

 

за Европа Путин означава смърт –

 

и не просто геополитическа смърт. Европа отдавна се е саморедуцирала до геополитическа провинция по манталитет - ако не по статут. Не е случайно, че най-богатата икономика - европейската - се охранява от най-беззъбата, практически отсъстваща система за сигурност, планирана, но неосъществена на европейска територия от 30 години насам. (Европейската сигурност продължава да бъде идентична с атлантическата сигурност.)

Путин означава смърт за Европа с отчетливата яснота на своите цели - да я подчини, да я ограби, да я изнудва по пътя към тоталното подчинение, ползвайки услугите на прикупени от самия него "лидери" и политически движения. С агресията към Украйна Европа се събуди и видя "в очите" всичко това.

 

Затова беснеят кремълските

тролове и пропагандисти,

 

затова плачат за "Европа" - че Америка пак я била подчинила. Гроздето е кисело! Европейците най-после проявиха чувство за самосъхранение - за първи път от десетилетия. За първи път от много години насам Европа придобива - завоюва своя стратегическа субектност. Надяваме се, че ще последват адекватни стъпки на отстояване на тази субектност - и спрямо Москва, и спрямо Пекин, и спрямо всеки друг, който има взимане-даване със Стария континент.

Надяваме се на нов и мащабен диалог в НАТО и в Трансатлантическите отношения. Ако Европа избере да бъде богата и слаба като стратегическа проекция, тя много скоро ще придобие бъдеще на бедна и унизена периферия на бруталния нов свят, който обитаваме. Нека се надяваме, че Европа наистина се събуди! Въпреки, че няма да е лесно да се преодолеят навиците и практиките на "мюнхенска политика", докарала, в комбинация със системно погрешните стратегически ходове на Вашингтон, Кремълската агресия отново на прага на Запада.