Туве ЯНСОН

Обичам границите. Август е границата между лятото и есента и е най-красивият месец. Дългът и желанието са дълга история в моя живот, непрекъснато на дневен ред, и постепенно постигнах необичаен и изцяло личен резултат. Почтеност има само в желанието – страстта, отдадеността. И нищо, направено по принуда, никога не е било извор на радост за обкръжението ми.

Няма нужда да си представяш, че си невероятна красавица, защото си точно такава. Никога не можеш да си съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много.

Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая.

Имам нужда да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни.

Самотните хора ме интригуват. Има много начини да бъдеш самотен.

Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът.

Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна.

Нашето детство е нашето утро

Особеността на Бог е, че обикновено помага, но не и преди сам да си положил усилие. Някой, който яде палачинки със сладко от ягоди, няма как да е особено опасен.

Различен ли си, приготви се да те отлъчат.

Хората просто искат да получават.

Всички деца рано или късно изпитват огорчение от родителите си…

Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои.

Има нещо особено в баровете, не мислите ли? Те са място временно, на възможностите, убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“.

(Бр. 16/2021 на „Златоградски вестник”)