Петър ПУНЧЕВ

Започналият преговорен процес между двете воюващи държави вече направи видимо отслабването на руските позиции. Изведнъж в пропагандата, от поводите за войната изобщо отпадна думата "денацификация", която изначално нямаше никакъв смисъл, защото си е по дефиниция само пропаганден балон. Вече гласно не се иска и подмяната на президента Зеленски и смяна на системата в държавата, нито цялостното ѝ обвързване или присъединяване към Русия.

Остана само желанието да се узакони заграбеното. Остана чисто материалистично желание на Русия - Украйна да се огъне, в името на избягването на десетки хиляди невинни жертви, а и да признае изконни свои територии за руски. Както и искането за някакъв бъдещ неутралитет на Киев. И, ако по последната тема може да се търсят допирни точки за потенциално споразумение, то по другите две - Донбас и Крим, не очаквам съгласието на Киев.

Как се живее в Русия тези 30 дни

и какво я очаква оттук нататък?

Само за три седмици, въпреки срамно меката и мудна реакция на Запада, огромната страна се върна в средата на 70-те години. Едно след друго изчезват всички завоевания на съвременното модерно общество, луксът и удобствата, на които голяма част от заможните и средната класа в Русия бяха свикнали от 25 години. Страната е затворена, влизането и излизането от нея е рядка привилегия, държавата започна узаконено ограбване спестяванията на всички свои граждани, за няколко евро от банкоматите се чака по четири часа, наложени бяха и ограничения в продажбата на стоки, ако не от първа, то поне от втора необходимост. От около 80 рубли за долар, курсът вчера опита височина от 205.

Засега все още голяма част от майките на загинали войници се надяват, че синовете им са живи, макар че жертвите са известни поименно от западните източници. Тези данни се пазят в тайна в Русия, те стигат със закъснение и на малки порции и вълната от убити от мъката родители тепърва предстои. Помня от лични наблюдения какъв ефект имаха "похоронките" в средата на 80-те години, по време на войната в Афганистан. Това е ядрена бомба със закъснител, която вече цъка в руското общество.

Има ли Путин полезен ход?

Няма. Късно е. Единственото,

което може да му даде някакъв, макар и кратък хоризонт, е да продължава да върви напред. С изтребването на невинни хора, с разрушаването на села и градове, с предоставяне на още по-големи правомощия на неговия послушен кремълски кръг, превърнат от него не в съратници, а в заложници на собствените му амбиции. И, разбира се, на неговите войски - да мародерстват и трупат още данни за военни престъпления. А такива данни вече има.

Западът, който създава впечатление на пасивност, чиито санкции продължават да показват известно непознаване на руския характер, този път е твърдо решен да действа по правилата и международните закони. Той вече подготвя огромна папка с доказателства за военните престъпления на Русия по украинските земи и моята прогноза е, че до лятото тези данни ще дадат основание Путин, кръгът му и Русия да бъдат признати за терористични единици, престъпленията им да бъдат представени с доказателства пред Международния съд в Хага и други институции. Всичко това ще се случва на фона на нарастващата хуманитарна катастрофа в Украйна, но и на фона на започваща хуманитарна катастрофа в Русия. От цялата тази ситуация, несъмнено най-големият печеливш ще бъде съседен Китай. Който вече изкупува на безценица най-ценните руски активи, включително в гигантски предприятия в енергетиката и металодобивната промишленост и настанява на руския пазар китайските си заместители на разните му там Икеи (IKEA), Старбъкси и прочие, частично заменя други валути с китайския Юан...

Всичко това, съчетано с други инструменти, ще помогне на Пекин да ускори процеса на фактическото икономическо завоюване на голяма част от Русия а заедно с това - и на предизвестеното и неизбежно изпреварване на най-големия му икономически съперник - Вашингтон.

Русия за седмица-две изгуби пазарите си и вероятността от бъдещи инвестиции от страна на европейски, британски и американски компании, поне за 50 години напред.

Превръщането й в обозримо близко бъдеще в регионална сила вече е извън всякакво съмнение, остава ребром въпросът дали териториално тя ще запази целостта си след срива, който неизбежно ще последва падането на Путин. И тук отговорът за Русия се очертава в черни краски. Защото центробежните сили в РФ се засилват. Пък и Япония си спомни за Курилските острови, не е чудно, фигуративно казано, и Германия да се сети за Кьонингсберг... Завършва с това, което много често казвам напоследък: трябва много да мразиш Русия и руснаците, за да си С Путин. Да си ЗА Путин. И да си самият Путин.