+ 80 години от рождението на родопския творец Свилен Капсъзов - човекът, който засегна горещата тема в ДПС за сътрудничеството им с ДС

 

Даниела ГОРЧЕВА

 

 

Животът е загадка

без отговор, но с цвят.

Пристъпваш след дъха си

и няма път назад.

 

На 13 август се навършиха 80 години от рождението на Свилен Капсъзов - поет, писател, автор на антитоталитарния роман "Краят на потоците", журналист, непримирим антикомунист, преследван и по време на комунистическия режим, и след края му, когато на 15 септември 1992 е убит при инсценирана катастрофа от ДС-служителя Георги Едрев.

 

Едрев е осъден на 4 години за убийство по непредпазливост, но и Едвин Сугарев, и Рени Нешкова, и Иво Инджев, и Вихрен Чернокожев (светла му памет), и всички, които са запознати със случая, нямат и грам съмнение, че убийството е напълно умишлено.

 

Цитирам Едвин Сугарев:

 

„Свилен го убиха на 15 септември 1992 г. Официалната версия, разбира се, беше катастрофа. Само по една случайност Георги Едрев – човекът, който отне живота му, се оказа бивш служител на МВР, изкарал курсове по външно разузнаване, включително и за това как да предизвиква катастрофи. Беше предизвикал много такива през живота си, без да получи присъда за нито една от тях. И в този случай присъдата не беше съответна на деянието му – получи четири години затвор за „убийство по непредпазливост”.Непредпазливост ли?! Не, това беше убийство от предпазливост. С него задкулисните отци на българския преход пазеха своята тайна власт. Защото тогава Свилен Капсъзов беше единственият реален конкурент на Ахмед Доган в Движението за права и свободи. Беше поет, журналист, интелектуалец, дисидент и борец за човешки права отпреди 10 ноември 1989-а; беше най-популярният сред мохамеданската общност депутат; знаеха го като честен и корав човек, внушаващ доверие. Живееше в истината, а не в лъжата. Беше от хората, които публично се обявиха срещу възродителния процес, беше многократно уволняван и преследван за възгледите си – и имаше ореола на реален борец за права и свободи. И точно той беше човекът, който засегна най-горещата тема в ДПС – сътрудничеството с ДС. Според свидетелствата на бивши депутати от движението, по време на заседание на ръководството на партията Капсъзов заявил, че досиетата на ръководителите на ДПС трябва да бъдат отворени и прочетени. Обърнал се към Доган с думите: „Какво ще правим с досиетата, господин председател?”

Доган бил принуден да поиска отлагане на дебатите по този въпрос – с аргумента, че сега не му е времето, предвид изострените отношения между ДПС и СДС, в този момент все още коалиционни партньори.

Към този момент за никого не бяха тайна добрите отношения между Свилен Капсъзов и лидерите на СДС. Бихме могли да предположим, че ако беше останал жив – предвид влиянието, което имаше – ДПС нямаше толкова бързо да се окаже маша в ръцете на ченгета и бивши “възродители”. Нямаше да се изгради като безогледен политически брокер, който търгува с гласовете на верния си електорат. Очевидно подобна хипотеза е накарала кукловодите на българския преход да направят нужното по старата изпитана формула: няма го човекът – няма и проблем.

Радой Ралин, който беше близък приятел на Свилен, свидетелства, че той е получавал заплахи и е предполагал, че може да бъде ликвидиран. Скандалният прецедент с тази смърт на народен представител предизвика създаването на специална парламентарна комисия, в която депутатите от ДПС участваха само проформа, без да проявят никаква активност. В крайна сметка комисията реши, че следстието може да допусне и втора версия – за предумишлено убийство. Следствието, разбира се, не благоволи да го направи. И случаят беше заметен, политиците го забравиха. Помаците се оказаха с по-дълга памет – те дълго време отказваха да гласуват за ДПС.

Настанаха бурни времена – и по-точно тези, които предопределиха извратената история на българския преход. Буквално дни след смъртта на Свилен започна добре координираната акция за свалянето на правителството на Филип Димитров. Участваха – рамо до рамо – тайните служби, начело с Бригадир Аспарухов, президентът Желю Желев, неговият придворен генерал и тогавашен водач на петата колона - ген. Стоян Андреев, купените (с пари на Мултигруп) “сини мравки” сред депутатите на СДС и... ДПС, разбира се. Оттам всъщност почна всичко. От един есенен следобед, в който Доган излезе подпийнал от кабинета на Желю Желев, обяви “ляв завой” и се закани, че ще раздава сини шутове.

 

И с това тъпченето

на място започна

 

Последва правителството на Беров, по време на което контрабандата стана официална политика, групировките натрупаха мускули, а ченгетата в банковата система разроиха кухите си банки. Последва банковата катастрофа, в която всички българи изгубиха спестяванията си, а заплатите бяха с равностойност десетина долара. И така – чак до 1997 г. Седем пропилени години, след които останахме да дишаме прахта на другите страни от бившия източен блок, гражданското общество беше удушено в зародиш, а политическото девалвира до панаирджийско чучело. И вече никой в нищо не вярва – и никой не иска да остава тук, в България. Нещо забравихме по пътя. Забравихме тези, чиято пролята кръв ни предупреждаваше. Забравихме Свилен Капсъзов. Забравихме и неговия адаш – журналистът Свилен Пътов, с когото работих по книгата за родните комунистически концлагери – а някаква кола го размаза, тъкмо когато разследваше големите Луканови далавери в зората на прехода. Забравихме Красимир Чернев – депутатът от СДС, който загина по същото време и по същия начин, както Свилен. Забравихме още толкова други, прекършени от вършачката на времето.

Те не са ни забравили обаче. Ако погледнете нагоре и се вслушате внимателно, може би ще ги чуете – те пеят. Реквием за нашата памет пеят те. Псалм за изгубената българска невинност. Последно упокой над затъващата в мъглите, безпътиците и забравите си България."

 

(Бр. 16/2021 на „Златоградски вестник”)