Петър ПУНЧЕВ

Има и нещо абсолютно необичайно в тази война: огромна част от руските бойци на украинска територия се чувстват в Украйна гузни и откровено виновни, и опасно често симпатизират на жителите на нападнатата държава. Да не избързваме обаче с радостта си! Този крах на руската военна машина все още съвсем не означава лесен и скорошен край на войната.

Тъкмо напротив - с някои изключения, като например спорадично използване на касетъчни заряди, Русия все още не е вкарала в действие масовото изтребление на мирно население. В частност, така наречените килимни бомбардировки, след които цели градове се изравняват със земята.

И тъй като за 30 дни Русия на практика не можа да влезе нито в един важен град, мнозина се опасяват, че Москва ще прибегне точно към този вид война.

Генералитетът в Москва, начело с главнокомандващия, със сигурност гледат на това като на единствено спасение от публичното признание за безсилие и неизбежния позор. И накрая, още едно средство за унижожение, което не ни излиза от мисълта: ядреното оръжие. Никак не са малко онези които смятат, че в абсолютното си отчаяние и ярост, Москва би могла да прибегне и до него, за да прикрие катастрофата на режима и неговата военна и геополитическа доктрина...